Но „Мълния“ не се предаваше. Запасното платно бе опънато на фокмачтата, кливерите разгънати на крайната мачта на носа и корабът се понесе като параход, пуснат на пълна пара.
За щастие ураганът, след като достигна своята връхна точка, започна да стихва, защото обикновено тези страхотни бури траят само по няколко часа. Тук-там облаците се разнесоха и позволиха на някоя звезда да се покаже, а и вятърът не духаше с предишната си сила. Но минаха часове, докато вълните запретени от Атлантика към големия Залив, се успокоят. През цялата нощ корсарският кораб отчаяно се бе борил с вълните, които го нападаха от всички страни, но успя победоносно да премине Наветрения провлак и да излезе в тази част на морето, между големите Антили и Бахамските острови.
На сутринта, когато вятърът обърна на север, „Мълния“ се намираше почти пред Тайтянския нос. Черният Корсар, който изглежда беше смазан от тази дълга борба и чиито дрехи бяха подгизнали от водата, щом можа да различи малкия фар на градчето, разположено на носа, предаде кормилото на Морган и се насочи към голямата спасителна лодка, до чиято кърма все още сгушена се намираше младата фламандка и й каза:
— Елате, синьорина. Аз също ви се възхищавах и вярвам, че никоя жена не би излязла срещу смъртта като вас, само за да види как моята „Мълния“ се бори с урагана.
Момичето се бе изправило, отърсвайки се от водата, която бе измокрила не само дрехите й, но и косите. Погледна Корсара в очите и усмихнато му каза:
— Може би никоя жена не би дръзнала да се качи на палубата, но мога да кажа, че аз единствена съм видяла как Черният Корсар води кораба си сред един от най-ужасните урагани и съм се възхищавала на силата и смелостта му.
Корсарът не отговори. Застанал пред нея, той я гледаше с пламтящи очи, макар в тях да личеше и тревога. После въздъхна и добави:
— Жалко, че тъжното предсказание на циганката прави от вас една фатална жена.
— За кое предсказание говорите? — попита учудено момичето.
Вместо да отговори, Корсарът поклати глава и прошепна:
— Безумства!…
— Суеверен ли сте, кавалере?
— Може би.
— Вие?
— Ех, понякога предсказанията се сбъдват, синьорина.
Погледна вълните, които се разбиваха в бордовете на кораба с глух рев, посочи ги на момичето и каза с тъжен глас:
— Попитайте тях, ако можете… и тримата бяха хубавци, млади, силни и смели, а сега почиват под тези вълни, на дъното на морето. Злокобното предсказание за тях се сбъдна, може би ще се сбъдне и за мене, защото чувствувам, че тук в сърцето ми възпламва огромен пламък, който вече никога не ще мога да угася. Така да бъде!… Нека се сбъдне онова, което ми е писано — не се страхувам от морето и там, където почиват моите братя, ще има място и за мен, но по-късно, когато видя предателя да ме предхожда.
Повдигна рамене, направи с двете си ръце заканителен жест, после слезе от палубата и остави младата фламандка напълно учудена от тия думи, които тя все още не можеше да разбере.
Три дни по-късно, когато морето бе станало спокойно, „Мълния“, понесена от благоприятни ветрове, достигна остров Тортуга — всеизвестното гнездо на флибустиерите от Големия Залив.
XV
ФЛИБУСТИЕРСКАТА ДРУЖИНА
През 1625 година, докато Франция и Англия се опитвали с непрестанни войни да задушат вековното могъщество на Испания, два кораба, единият френски, другият английски, с безстрашни корсари на борда, поставили си за цел да навредят на цветущата търговия на испанските колонии в Антилско море, хвърлили почти едновременно котва пред малкото островче „Свети Христофор“, населено с някои от карибските племена.
Начело на французите бил нормандският благородник на име Д’Енанбюс, а на англичаните — сър Томас Уорнър.
Като установили, че островът е плодороден, а обитателите му — покорни, корсарите се настанили спокойно, разделили си братски малкото парче земя и основали две малки колонии. Цели пет години тези хора живели спокойно, работейки земята, тъй като отдавна се били отказали от морските си набези. Но един ден се появила испанска ескадра, разрушила голяма част от жилищата и плантациите на колониите, тъй като испанците считали всички острови от Мексиканския залив за тяхна изключителна собственост.
Някои от заселниците, убегнали на испанската ярост, успели да намерят убежище на друго едно островче, наречено Тортуга, сиреч костенурка, защото погледнато от разстояние приличало на тия влечуги. Било разположено на север от Санто Доминго, почти пред Саманския полуостров и разполагащо с удобно за отбрана пристанище. Тези малцина корсари били създателите на страшния флибустиерски клан, който за кратко време учудил света с чутовните си подвизи.