Застанал недалеч, Корсарът се загледа, очарован от красивата наредба. Младата херцогиня подреждаше цветята и плодовете, подпомогната от двете метиски.
Носеше син тоалет, като небето, с брюкселска дантела, която изтъкваше още повече белотата на кожата и златистия блясък на косите и, събрани в дебела плитка върху раменете. Единственият и накит бе двоен ред перли около тънката и шия, хванати от едър изумруд.
Черният Корсар стоеше и я гледаше. Очите му, озарени от жив пламък, следяха всяко нейно движение, той сякаш бе омагьосан от тази северна красота, защото почти не дишаше, за да не наруши вълшебството на гледката.
Накрая се реши, разтвори листата и се появи пред момичето. Лека руменина покри скулите му, а устните му се разтвориха в усмивка и разкриваха ситни бели зъби, досущ като перлите, които блестяха на врата и.
— А, вие ли сте, кавалере! — възкликна тя весело.
И докато Корсарът галантно сваляше шапка и се покланяше, тя добави:
— Чаках ви… Вижте, масата е готова за вечеря.
— Чакахте ли ме, Хопората? — попита той и нежно целуна подадената му ръка.
— Ето вижте, кавалере: печено от ламантин, птици на шиш и пържена риба, които само чакат да бъдат изядени. Аз самата съм ги приготовлявала, знаете ли?
— Вие, херцогиньо?
— Защо се учудвате? Фламандските жени обичат да приготовляват собственоръчно гозби за своите гости и съпрузи.
— И ме чакахте? — попита отново Корсарът. — Да, кавалере.
— Наистина, ви казах колко щастлив бих се чувствувал да вечерям с вас.
— Вярно е, но понякога сърцето на жените отгатва намеренията на мъжете, и моето ми казваше, че тази вечер ще дойдете — рече тя и отново се изчерви.
— Синьорина, бях обещал на един от моите приятели да вечерям с него, но да ме чака колкото си иска, защото не мога да се откажа от удоволствието да вечерям с вас. Кой знае! Може би се виждаме за последен път.
— Какво говорите, кавалере! — попита момичето и потръпна. — Да не би Черният Корсар да бърза да излезе отново в морето? Още не се е върнал от една експедиция и се втурва в нова… Не знае ли, че може би в морето го дебне смъртта?
— Знам, синьорина, но съдбата ме праща надалеч и трябва да тръгна.
— И нищо ли не може да ви задържи тук? — попита тя с треперещ глас.
— Нищо — отвърна той с въздишка.
— Никакво чувство ли?
— Никакво.
— Никакво приятелство? — попита девойката с растяща тревога.
Корсарът бе станал отново мрачен и се готвеше да даде друг отрицателен отговор, но се въздържа, предложи стол на момичето и каза:
— Заповядайте, синьорина, вечерята ще изстине и ще съжалявам много, ако не мога да оценя ястията, приготвени от вашите ръце.
Седнаха един срещу друг, а двете метиски почнаха да сервират. Корсарът бе станал крайно любезен и докато се хранеше, разговаряше с удоволствие, служейки си с духовитости и комплименти. Държеше се към младата херцогиня като истински джентълмен, разказваше и за обичаите и нравите на флибустиерите и буканиерите, за техните подвизи и необичайни приключения. Разказваше й за сражения, абордажи и корабокрушения, за човекоядци, но без за миг да спомене за новата експедиция, която се готвеше да предприеме с Олонеца й Баска.
Младата фламандка го слушаше усмихната, възхитена от духовитостта, красноречието и любезността му, без да откъсне очи от него. Но изглеждаше загрижена от една постоянна мисъл и едно непреодолимо любопитство, защото постоянно навеждаше въпросите си около новата експедиция.
От два часа бе настъпила нощта и зад високите дървета на джунглата се бе показала луната. Едва тогава Корсарът си спомни, че Олонеца и Баска го чакаха и още преди зазоряване трябваше да попълни екипажа на „Мълния“.
— Как времето лети бързо с вас, синьорина! — рече. — Какво тайнствено очарование притежавате, та ме накарахте да забравя, че имам важни неща да довършвам? Мислех, че е осем часът, а то станало десет.
— Надявам се, че ви беше приятно да отпочинете в собствения си дом след толкова бурни плавания, кавалере — рече херцогинята.
— Или да съзерцавам красивите ви очи…
— В такъв случай, кавалере, вашата компания пък ми достави няколко незабравими часа… Кой знае дали ще имаме други такива мигове в тази поетична градина, далеч от морето и хората — добави тя с горчивина в гласа.