— Олонеца нареди ли нещо?
— Да, коменданте. Заповяда на флотата да не се излага на огъня на форта.
— Добре, а сега поверявам на вас командването на моята „Мълния“.
Облече набързо ризницата, която еди от боцманите му донесе и се спусна в голямата лодка, която го чакаше под стълбата на бакборда с тридесет души в нея и голяма мортира за изстрелване на камъни.
Започваше да се зазорява и трябваше да се бърза, преди испанците от форта да успеят да съберат значителни сили. Всички лодки браздеха бързо водите, насочвайки се към гористия плаж, който се издигаше стръмен и преминаваше в малък хълм, на чийто връх се открояваше мрачния форт, въоръжен с шестнадесет тежкокалибрени оръдия.
Алармирани от топовния гърмеж на Олонеца, испанците бяха побързали да пратят няколко взвода по стръмнината на хълма, за да препречат пътя на флибустиерите, като същевременно откриха силен огън с артилерията си. Гюлетата падаха във водата и надигаха цели фонтани между лодките, но флибустиерите маневрираха тъй ловко, че рядко успяваха да ги улучат.
Трите лодки с Черния Корсар, Олонеца и Микеле Баска бяха минали на първа линия, за да достигнат сушата преди испанските части, които сега прекосяваха гората, за да заемат позиция на брега.
Корсарските кораби бяха останали назад, за да не се излагат на огъня на оръдията от форта, но „Мълния“ се бе приближила на близо хиляда стъпки от брега и под командването на Морган прикриваше десанта, стреляйки с двете си леки оръдия.
Въпреки ожесточената бомбардировка, първите лодки дебаркираха. Флибустиерите и буканиерите без да чакат другарите си от другите лодки бързо се втурнаха в гората, за да спрат прииждащите по склона испанци.
— На атака, мои храбреци! — викна Олонеца.
— Напред, морски вълци! — викна на свой ред Черният Корсар, с гола сабя в едната ръка и пистолет в другата.
Попаднали в засада, испанците изсипаха върху нападателите градушка от куршуми, но безрезултатно, поради дърветата и гъсталака, които покриваха склоновете на хълма. Оръдията от форта също трещяха оглушително и сееха шрапнели по всички посоки. Падаха дървета, пукаха пречупени клони, а над главите на нападателите се сипеха откъснати листа и плодове, но нищо не можеше да възпре техния устрем. Те връхлетяваха върху испанските взводове като ураган, сечаха наляво и надясно, въпреки ожесточената съпротива.
Малцина неприятели убягнаха от клането, защото повечето предпочитаха да умрат с оръжие в ръка, отколкото да се предадат.
— В атака на форта! — викна Олонеца.
Окуражени от този първи успех, корсарите се хвърлиха напред, като се прикриваха зад гъстата растителност. Бяха повече от петстотин, но не им беше лесно, защото нямаха стълби, с които да си послужат при щурма на форта. Извън това, двеста и петдесетте защитници на форта се бранеха отчаяно и не даваха никакъв признак, че могат да се огънат. А тъй като фортът заемаше височината, оръдията му продължаваха да сипят своя ураганен картеч и заплашваха да изтребят нападателите.
Олонеца и Черният Корсар, които предвиждаха отчаяната съпротива на испанците, спряха да се посъветват.
— Ще загубим много хора, — рече Олонеца. — Трябва да намерим начин да извършим пробив или ще ни смажат.
— Има само един — отвърна Корсарът.
— Говори бързо.
— Да опитаме да възпламеним мина в основите на крепостта.
— Струва ми се, че това ще е Най-добрият начин, но кой ще се нагърби, с такава опасна задача?
— Аз — чу се глас зад тях.
— А, ти ли си, хитрецо? Какво търсеше тук? — попита го Корсарът.
— Следвах ви, коменданте. Простихте ми, значи няма защо да се страхувам от разстрел.
— Не, няма да те разстрелваме, но ще идеш да поставиш мината.
— На вашите заповеди, коменданте. След четвърт час ще извършим пробива. — После се обърна към двамата си приятели и им викна: — Хей ти, Ван Щилер, и ти черни Моко, идете да донесете тридесет либри барут и дълъг, сух фитил.
— Надявам се да те видя отново жив — рече му Корсарът с развълнуван глас.
— Благодаря за пожеланието, коменданте — отвърна Кармо и се отдалечи бързо.
През това време флибустиерите и буканиерите продължаваха да навлизат между дърветата, стараейки се с точни изстрели да пропъдят испанците от зъберите на крепостта и да повалят артилеристите Но гюллетата и шрапнелите се сипеха на облаци и помитаха храсталаците, сред които се криеха флибустиерите, в очакване на подходящия момент за атака.
Неочаквано от върха на хълма се разнесе страхотна експлозия, чието ехо се повтори няколкократно над леса и морето. Хората видяха да се издига гигантски пламък от едната страна на форта, после дъжд от железа и камъни посипа дърветата. Сред рева на испанците, тътена на оръдията и пукота на пушките отекна металният глас на Черния Корсар: