Влечугото издаде продължително мучене на болка и гняв. Лишено от едното си око, вече не можеше да бъде равностоен противник на ягуара и бързо се опита да се върне назад в саваната, като мяташе яростно опашка в калта Ягуарът, който беше нащрек, скочи втори път, но този път не се опита да порази непробиваемата броня, а с премерен удар разпра отдясно корема на крокодила, откъдето потекоха черва. Явно, раната беше смъртоносна, но крокодилът изглежда имаше още много сили, за да се признае за победен. Разтърси силно гърба си и отхвърли ягуара на земята, като в същото време се стрелна отгоре му със зинала уста, надявайки се да го пререже надве с острите си зъби. Но понеже разполагаше с едно око, челюстите му тракнаха встрани и отсякоха само опашката на ягуара.
Ревът, който хищникът нададе, беше ужасен и оглушителен.
— Нещастното животно! — възкликна Кармо. — Ще стане за срам на цялата джунгла без опашка.
— Ще си върне за това — рече каталонецът.
Сега кръвожадният хищник се бе обърнал към влечугото, скочи, вкопчи се в муцуната му и почна да къса месата му със сляпа ярост. Облян в кръв и тежко наранен, вече напълно ослепен, крокодилът отстъпваше към тресавището. Опашката му биеше във всички посоки, челюстите му се разтваряха и затваряха с трясък, без да успее да се отскубне от звяра, който гризеше главата му. В един миг и двамата паднаха във водата, където борбата продължи сред кървава пяна, но скоро ягуарът се показа на брега. От козината му се стичаше тиня и кръв, видът му бе повече от жалък — без опашка, с пречупен крак и одран гръб. Изкачи се бавно, по брега, като от време на време се обръщаше да погледне към саваната, стигна гъсталака и изчезна от погледа на флибустиерите, надавайки последен, заканителен вой.
— Смятам, че си получи заслуженото — рече Кармо.
— Да, но кайманът вече е мъртъв и утре като изплува на повърхността, ще послужи за закуска на ягуара — отвърна каталонецът.
Черният Корсар даде знак за тръгване и всички минаха покрай мястото на ужасната схватка, вървейки все до брега. Сега пътят им бе по-лек, отколкото през джунглата, защото тук растителността бе различна. Но трябваше да се пазят от влечуги, които изобилствуваха около саваната и особено онези, които убягват от погледа, защото цветът им се слива с околната среда. За щастие такива не срещнаха, но се натъкнаха на безброй птици, които кръжеха на големи ята над тях. Освен блатните птици срещнаха много красиви речни фазани с пъстри пера и дълги опашки, орляци шумни зелени, жълти и червени папагали, дребни като косове, а други, по-големи, наречени какаду, се открояваха със сините си крила и жълти гърди.
Появяваха се и групички маймуни, дошли от джунглата. Някои от тях, с дълга бяла брада, приличаха на старци. Майките вървяха след мъжкарите и носеха на раменете си малките, но щом зърнеха флибустиерите побягваха, като оставяха мъжкарите да прикриват отстъплението.
По обяд, забелязвайки колко хората му са уморени от десетчасовия поход, Корсарът даде знак за почивка. В желанието си да запазят малкото хранителни запаси, които носеха със себе си, и които можеха да се окажат крайно необходими в джунглата, веднага тръгнаха да търсят дивеч и плодове. Ван Щилер и негърът се заеха с дърветата и имаха щастието да открият недалеч от бреговете на саваната една разкошна палма бакаба, която при разрез на кората й изпуска нещо като вино; след това се натъкнаха на джабутикабейра — шест-седем метрово дърво, чийто едри плодове са като нашите портокали.
Кармо и каталонецът от своя страна се нагърбиха с дивеча, защото трябваше да помислят и за вечерята. Тъй като по бреговете на саваната се виждаха само птици, които мъчно можеха да свалят без дребни съчми, решиха да доближат до гората, като се надяваха да ударят някое кариаку — животни прилични на дивите кози, или някое пекари, родственик на дивото прасе.
Каталонецът спря, ослуша се, за да долови някакъв шум, който да му подскаже близостта на дивеч, но наоколо цареше пълна тишина.
— Страхувам се, че ще трябва да посегнем на запасите си — рече, клатейки глава. — Може би се намираме във владенията на някой ягуар и дивечът отдавна е побягнал.
— Струва ми се невероятно в тези гори да не открием поне една котка.
— Котки и то какви, сами се убедихте.
— Тогава, ако срещнем ягуар, ще го убием.
— Месото на тия зверове хич не е лошо, особено гарнирано с червено зеле. Но я почакай, като че ли виждам нещо Друго — рече каталонецът.
— Някоя козичка може би…