Като магьосник на племето, освен къса поличка от син памучен плат, носеше отгоре си цял товар от украшения; огърлици от мидички, пръстени от грижливо дълбани кости на риба, гривни, от които висеха нокти и зъби на ягуар, човки на папагал, парчета планински кристали и какви ли не други дрънкулки. На главата си бе забучил разноцветни птичи пера, а през ноздрите на носа му бе провряна изгладена кост от риба, дълга три-четири палеца. Другите двама, които вървяха след него, също носеха поличкн и украшения, но в по-малко количество, за сметка на което бяха въоръжени с лъкове от желязно дърво, колчан със стрели с кокален връх, дълъг боздуган с дръжка, нарисувана на шахматни, пъстри фигури.
Магьосникът приближи на петдесетина метра от дървото, даде знак на двамата свирачи да млъкнат, после с глух глас и на лош испански каза:
— Нека белите хора ме чуят!
— Белите хора те слушат — отвърна му каталонецът.
— Това е територия на араваките; кой е дал право на белите хора да навлизат в нашите гори?
— Нямаме никакво намерение да завладеем горите ви — отвърна каталонецът, — а просто да ги прекосим, за да стигнем до територията на белите хора, разположени на юг от залива на Маракаибо, без да влизаме във война с хората араваки, на които се обявяваме приятели.
— Приятелството на белите хора не е за араваките, защото вече беше злочесто за червените хора от брега. Тези джунгли са наши; върнете се на вашите земи или всички ви ще изядем.
— Дявол го взел!… — възкликна Кармо. — Казват да ни сложат на скарата, ако добре съм разбрал.
— Ние не принадлежим към онези бели хора, които са завладели брега и превърнали карибите в роби, а сме им врагове и прекосяваме тези гори, за да преследваме някои от тях — рече Корсарът, като излезе напред.
— Ти ли си вождът? — попита магьосникът.
— Да, на белите хора, които ме придружават.
— И преследваш други бели хора, така ли?
— Да, за да ги убия. Минаха ли от тук?
— Да, видяхме ги, но няма да стигнат далеч, защото ще ги изядем.
— Аз ще ти помогна да ги убиеш.
— Значи ги мразиш? — попита магьосникът.
— Те са мои врагове.
— Идете да ги убиете на брега щом искате, но не на територията на араваките. Бели хора, върнете се или ще ви обявим война.
— Казах ти, че не сме неприятели на червените хора. Ние не ще посегнем на племето ти, на вашите колиби и на нивите ви.
— Върнете се, бели хора — повтори магьосникът още по-настоятелно.
— Изслушай ме…
— Казах! Върнете се или ще водим война и ще ви изядем.
— Стига! Ще прекосим твоите гори без съгласието на племето ти.
— Ще ви попречим.
— Имаме оръжие, което бълва гръмове и светкавици.
— А ние имаме стрели.
— Имаме саби, които разсичат, и шпаги, които пробождат.
— А ние нашите боздугани, които смазват най-твърдия череп.
— Да не си съюзник на хората, които преследваме? — попита го Корсарът.
— Не, защото ще изядем и тях.
— Значи искаш война?
— Да, ако не се върнете.
— Морски вълци! — викна Корсарът и скочи от дървото със сабя в ръка — да покажем на тия индианци, че не ни страх. Напред!
Като видя насочените към него оръжия, магьосникът бежешком се скри в гората, следван от двамата свирачи.
Черният Корсар забрани на хората си да стрелят по него, а да не даде пръв повод за сражението, но напредваше безстрашно в джунглата, готов да приеме нападението на араваките. Сега той бе страшният флибустиер от Тортуга, който вече толкова пъти бе дал доказателство за Необикновената си смелост.
Скоро започна да профучава по някоя стрела измежду клоните. Ван Щилер и Кармо отвърнаха веднага с пушечни изстрели, макар и наслуки. Стреляйки наляво и надясно в промеждутък от минута, малкият отряд успя да прекоси най-гъстата част от джунглата и стигна до една поляна, в средата на която горските поточета бяха образували езерце.
Слънцето отиваше към залез, а друг индианец не бяха срещнали, нито до тях долетя нова стрела, затова Черният корсар даде нареждане да разположат лагера.
— Ако искат да ни нападнат, ще ги чакаме тук — рече на другарите си. — Поляната е достатъчно обширна, за да и забележим отдалеч.
— По-добро място от това едва ли бихме открили — каза испанецът. — Индианците са опасни в гъстата гора, ала не смеят да нападат на открити места, особено ако се оградим добре.
— Траншеи ли искаш да изкопаеш? — попита Кармо. — Такава работа ще ни отнеме много време.