Призори вече бяха без сили и трябваше да помолят Корсара да им даде малко почивка. Сухар вече нямаха, затова веднага плъзнаха да търсят дивеч и плододайни дървета, но изглежда тази джунгла не можеше да им предложи нито едното, нито другото. Не се чуваше дори грачене на папагали, нито писък на маймуни. А и плодни дървета не видяха. Все пак, каталонецът, който заедно с Моко бе тръгнал към едно съседно блато, успя да хване с ръце една едра пирания — риба, която изобилствува в мъртвите води и чийто зъби са остри като трион. Не по-малко щастие има и Моко, който улови една каскудо — друга риба, дълга един фут и с много твърди люспи.
Тази тънка закуска, напълно недостатъчна да засити всички, бе излапана набързо, след което — отчасти отпочинали — продължиха преследването през тъжния, безкраен лес.
Стараеха се да държат югоизточна посока, за да се доближат до края на Маракаибското езеро, където се намираше силната цитадела Гибралтар, но пътят им лъкатушеше поради постоянните блата и разкаляни терени.
Цялата сутрин вървяха без да открият следи от бегълците или да чуят вик, или изстрел. Към четири часа следобед откриха край брега на едно поточе остатъците от огън, чиято пепел беше още топла. От индиански ловец ли бе запален, или от бегълците? Невъзможно бе да се узнае, тъй като не откриха никакви следи от стъпки, понеже земята бе покрита с листа, но все пак се почувствуваха обнадеждени, защото следата бе човешка.
Нощта ги завари без да са открили нещо повече. Подсъзнателно обаче чувствуваха, че бегълците не са далеч. Легнаха си без да сложат нищо в устата си.
— Дявол го взел! — мърмореше Кармо, който се опитваше да излъже глада си, дъвчейки някакви листа със сладникав вкус. — Ако продължаваме така, ще пристигнем в Гибралтар в такова състояние, че веднага ще ни сложат в болница.
Нощта бе най-тежка от всички, прекарани сред горите на Маракаибското езеро. Към коликите от глад се прибавиха и мъките, причинени от рояците свирепи комари, които не позволяваха на тия нещастници да мигнат цялата нощ. Когато следния ден тръгнаха отново, бяха по-уморени от предишната вечер. Кармо заявяваше, че няма да издържи повече от два часа, ако не намери друга дива котка или поне половин дузина жаби. Вай Щилер казваше, че предпочита папагал на шиш или в краен случай парче маймунско месо, но в тази проклета гора не се мяркаше живо същество.
Вече вървяха четири часа, или по-скоро се влачеха, следвайки Корсара, който не забавяше темпото, сякаш силите му бяха неизчерпаеми, когато съвсем наблизо се чу изстрел.
Корсарът спря веднага и викна:
— Най-после! — и извади сабята си от ножницата.
— Гръм и мълния! — възкликна Ван Щилер. — Този път изглежда няма да ни избягат.
— Да се надяваме — каза Кармо. — Ще ги вържем като добичета, за да не тичаме подире им още една седмица.
— Смятам, че са стреляли на половин миля оттук — каза каталонецът.
— Да — каза Корсарът, — надявам се до половин час убиецът на моите братя да бъде в ръцете ми.
— Приемате ли съвет, синьор? — попита каталонецът. — Да се опитаме да им направим засада.
— Тоест?
— Да ги чакаме в някой гъсталак, за да ги принудим да се предадат, без да проливаме кръв. Предполагам, че са седем-осем души, а ние сме само петима и изтощени до смърт.
— Не вярвам да ги бива повече от нас, но приемам съвета ти. Ще ги нападнем ненадейно, за да не им оставим време за защита. Пригответе оръжието си и ме следвайте безшумно.
Заредиха пушките и пистолетите си и почнаха тихо да се промъкват между храстите, корените и лианите, стараейки се да не чупят клони и не шумолят докато стъпват по сухите листа. Изглежда, че блатистата джунгла бе останала зад тях. Започваха вековните дървета, появиха се папагали, а се дочуваха и крясъци на цели стада от маймуни, които изкарваха Кармо от кожата му, че не може да задоволи глада си с един изстрел.
— Ще се оправя по-късно — мърмореше той, и ще изтребя толкова дивеч, че да ми стигне за дванадесет часа напред.
Погълнат изцяло от мисълта за отмъщението си, Корсарът изглежда не бе забелязал разликата в природната картина. Пълзеше като змия или прескачаше препятствията като тигър, с очи вперени напред. Не се обръщаше дори да види дали другарите му го следват, решен да води бой с предателя и хората му дори и сам.
Неочаквано го видяха да спира, с пистолет в лявата ръка и вдигната сабя нагоре — в дясната.
От джунглата долетяха гласовете на двама души.
— Диего — говореше един слаб, изнемощял глас, — още една глътка вода, само още една… преди да склопя очи.