— Но както знаеш не съм Христос, за да превърна тези камъни в хляб.
— Ще обиколим гората, драги Ван Щилер. Ако испанците ни оставят на мира, ще потърсим храна.
Дигна глава към скалата, където Черният Корсар наблюдаваше движението на испанците и го попита:
— Мърдат ли, капитане?
— Още не.
— Тогава да използуваме да идем на лов.
— Отивайте, аз ще бдя.
— В случай на опасност предупредете ни с един изстрел.
— Добре, разбрахме се.
Двамата флибустиери бързо се спуснаха надолу и изчезнаха в леса.
Отсъствието им продължи до зазоряване, но когато се завърнаха, бяха се натоварили като магарета. Носеха кокосови орехи, портокали, две палмови зелки, които можеха да заменят хляба, и една голяма блатна костенурка. Ако се хранеха пестеливо, можеха да издържат четири дни.
— Ха-ха-ха! — смееше се неудържимо Кармо. — Ще видиш, драги Ван Щилер, какви мутри ще направят губернаторът и моряците му, ако им дойде на ум да ни обсадят за по-дълго. При този климат жаждата идва бързо и явно няма да се върнат за вода на каравелата, нито ще мъкнат след себе си бъчви. Ха-ха-ха! Хитри са индианците! Нику ще направи чудеса!
— Сигурен ли си в това, което казваш? — попита го Ван Щилер.
— По дяволите! Аз сам го опитах и по чудо не пукнах от болки.
— Но дали испанците ще пият точно от това място?
— Видя ли други езерца в околността?
— Не, Кармо.
— Тогава ще бъдат принудени да утолят жаждата си в онова, което открихме ние.
— Любопитен ще съм да видя въздействието на твоето нику.
— Като му дойде време, ще ти предложа зрелището на една банда от нехранимайковци, които се гърчат от жестоки болки в стомаха.
— А кога ще пуснем отровата във водата?
— Щом бъдем сигурни, че неприятелите ни настъпват. В този момент Корсарът, който дотогава наблюдаваше от високата, скала, слезе в малкия лагер, заобиколен от траншеите.
— Лодките обкръжиха острова — рече той.
— Готвят се да ни притиснат, така ли? — попита Кармо.
— Здравата.
— Ние обаче сме готови да издържим обсадата, капитане. Зад тези скали и онези бодили бихме могли да изтраем дълго, може би до пристигането на Олонеца.
— Да, ако испанците ни оставят време. Видях от лодките да слизат повече от четиридесет души.
— Ех, много са, но аз разчитам на моето нику — каза Кармо.
— Какво е това нику? — попита Корсарът.
— Искате ли да ме последвате, капитане? Преди испанците да стигнат до нас, ще им трябват поне три-четири часа, а нас ни стига един.
Оставиха Ван Щилер на пост и въоръжени с два аркебуза, се впуснаха по склона. Скоро стигнаха до един малък водоем, който Кармо тържествено бе нарекъл езеро, а всъщност беше обикновено блато с окръжност от около триста стъпки. По повърхността на този природен водоем плуваха безброй водни растения, които на места образуваха малки горички.
Край брега на блатото Кармо посочи на Корсара оплетените стебла на някакви кафеникави растения, които приличаха на лиани. Приличаха на снопове оплетени змии или на Пиперови клони, увиснали във въздуха.
— Ето растенията, които ще причинят ужасни стомашни болки на испанците — рече флибустиерът.
— А по кой начин? — попита с любопитство Корсарът.
— Ще видите, капитане.
След тези думи извади широката си абордажна сабя и започна да сече стеблата на въпросните растения, които индианците от Венецуела и Гвиана наричат нику, а естествениците — робинии. Като събра няколко големи снопи, Кармо ги постави върху една скала, която косо се спускаше в блатото. След това отиде да отсече два кола, подаде единия на Корсара и каза:
— Сега удряйте по тези пръчки, капитане.
— Какво, впрочем, искаш да постигнеш?
— Да отровя водите на това блато, капитане.
— Ти си луд, Кармо.
— Нищо подобно, капитане. Нику опива рибите, а погълнат от хората, предизвиква ужасни стомашни колики.
— Опива рибите ли? Хайде де! Какви ми ги разправяш, Кармо!
— Тогава не знаете как карибите ловят риба.
— Служат си с мрежи, предполагам.
— Не, капитане. Пускат във водата от сока на тези растения и малко след това водните обитатели изплуват на повърхността и се оставят да бъдат хванати с ръка.
— А казваш, че у хората предизвиква стомашни болки…
— Да, капитане; и тъй като на този хълм няма други езера или извори, испанците ще бъдат принудени да утолят жаждата си единствено тук.
— Хитър си, Кармо. Хайде тогава да подсладим това блато.
Хванаха тоягите и почнаха да удрят с всичка сила по стеблата, от които почна да се стича обилно сок към блатото.