— Гръм и мълния! — провикна се Ван Щилер.
Корсарът вече се бе хвърлил към височината, за да види откъде бе даден изстрелът.
— Безобразие! — викна Кармо. — Възможно ли е човек един път да не може спокойно да се нахрани? Ето, такъв великолепен обяд ще иде по дяволите?
— По-късно ще си хапнеш от костенурката — подразни го Ван Щилер.
— Да, ако испанците ни дадат време — обади се Корсарът. — Сега те се катерят към нас, а каравелата се готви да ни бомбардира.
— Виждате ли испанците, капитане?
— На около шестстотин метра са от нас.
— Капитане, дойде ми една идея.
— Докладвай бързо.
— След като каравелата се готви да ни бомбардира, нека и ние да бомбардираме испанците.
— Да не би да си намерил някой топ, Кармо! Или си получил слънчев удар?
— Нито едното, нито другото, капитане. Просто ще търкулнем тия големи камъни надолу. Склонът е стръмен и те безспорно няма да спрат по средата на пътя си.
— Идеята е добра и в подходящия момент ще я поставим в изпълнение. А сега стойте настрана от скалата, за да не ви удари парче желязо по главите. Да се разделим в три посоки и всеки да вземе мястото си.
— Вече доста от това желязо се е изсипало по гърбината ми — рече Кармо и натика няколко мангови плодове в джобовете си.
Разделиха се и всеки от тях застана зад някой от оскъдните храсти, които заобикаляха върха на хълма, в очакване на врага.
Поощрени вероятно от надеждата за някоя голяма награда, обещана им от губернатора, моряците се изкачваха въодушевено по стръмнината и си проправяха път между храстите. Флибустиерите още не можеха да ги видят, но чуваха глъчката и сеченето на лианите. Изглежда се изкачваха само от две страни, за да не разпръскват силите си. Един от отрядите като че ли бе заобиколил езерцето, другият вероятно се изкачваше по един каньон, за да остане скрит до последния момент. Като се увери в посоката на движението им, Черният Корсар реши да се възползува от проекта на Кармо, за да отблъсне ония, които се катереха по тесния каньон.
— Елате момчета, да се занимаем с този отряд, който ни заплашва откъм гърба; после ще мислим за другите, дето са минали покрай езерцето — рече Корсарът на другарите си.
— Що се отнася до ония, надявам се, че моето нику ще ги постави извън бойните редици — рече Кармо.
— Да започнем ли бомбардировката? — попита хамбургчанинът, като тикаше едно парче канара от половин квинтал.
— Хвърляйте — отвърна Корсарът.
Двамата флибустиери не чакаха да им повторят заповедта и почнаха да търкалят камъните по наклона, като се стараеха да го насочат към тесния каньон.
Страшната лавина премина през гората с ураганен трясък, като помиташе по пътя си дръвчета и храсти. Не изминаха и пет минути, когато от дъното на каньона отекнаха викове на ужас и тук-там някой изстрел.
— Много добре! — възкликна Кармо тържествуващ. — Изглежда долу някой е бил одраскан.
— Виждам много да бягат стремглаво надолу — рече Ван Щилер, който наблюдаваше отвисоко.
— Още един залп, приятелю.
— Готов съм, Кармо.
Още десетина огромни камъни бяха отпратени надолу. Тази втора лавина повлече със себе си по-малки камъни, изкоренени храсти и клони, вдигайки пушилка по пътя си. Флибустиерите видяха моряците да се катерят по издатините на каньона, за да избегнат каменния порой и след това бързо да изчезват в гората.
— За сега тия няма да ни създават неприятности — рече Кармо и потри весело ръце. — Получиха си своето.
— Сега да се занимаем с другите — каза Корсарът. — Не ги виждам да се катерят, а не чувам и никакъв шум.
— Дали са опитали от моето нику? — обади се Кармо.
— Или пълзят нагоре като змии — каза Вай Щилер. — Внимавайте да не изскочат изведнъж отпреде ни.
— Я опитай да стреляш в ония дървета отсреща — нареди Корсарът на Ван Щилер. — Ако отговорят, ще знаем как да постъпим.
Ван Щилер се насочи към края на височината, сви се зад един храст и стреля. Гърмежът, подет от ехото, отекна многократно зад дърветата. Флибустиерите почакаха няколко минути, после пак стреляха в различни посоки, но никой не им отговори.
— Тази тишина не ми харесва и ме кара да се съмнявам в някоя лоша изненада. Какво да правим, капитане? — попита Кармо.
— Да слизаме — отвърна Корсарът, който също бе започнал да става неспокоен.
— А ако испанците са се затаили някъде и използуват отсъствието ни, за да нападнат лагера?
— Ще оставим Ван Щилер. Искам да разбера какво прави неприятелят.