— Ех, това никой не знае.
— Че херцогът изпитва голямо желание да ви окачи на въжето, да, това вярвам. Но ще добавя, за ваше сведение, че каравелата е моя и моряците се подчиняват само на мен.
— Ван Гулд е губернатор на Маракаибо и всички испанци следва да му се подчиняват.
— Наистина, залавяйки ви, изпълнявам желанията му, но оттам нататък?… — рече графът тихо и с тайнствена усмивка. — Гибралтар и Маракаибо са далеч, кавалере; скоро ще ви покажа как граф Лерма ще изиграе фламандеца. За сега мълчание.
В този момент лодката, съпровождана от по-малките два съда, стигна до каравелата.
При един знак на графа моряците му сграбчиха тримата флибустиери и ги пренесоха на борда на кораба, а през това време прогърмя нечий глас:
— Най-после и последният е в мои ръце!
XXXIII
ОБЕЩАНИЕТО НА КАСТИЛСКИЯ БЛАГОРОДНИК
Един мъж слезе от мостика и спря пред Черния корсар, когото вече бяха развързали.
Беше старец с внушителен вид, с дълга бяла брада и широки плещи и гърди, надарен с яко телосложение, въпреки неговите петдесет и пет или шестдесет години. Приличаше на някой от старите венециански дожове, които са водили в победен бой венецианските галери срещу отоманските корсари. Подобно на ония горди предводители носеше великолепна гравирана ризница, а на бедрото — дълга сабя, която още можеше умело да върти. В пояса му бе затъкната кама със златна дръжка. Останалата част от облеклото му беше испанско, с широки ръкави на буфани от черна коприна, черна риза и дълги ботуши над колената от същия цвят, със сребърни шпори.
— Добре виждате, кавалере, — че щастието е на моя страна. Бях обещал да обеся всички ви и ще удържа на думата си.
При тези думи Корсарът вдигна поривисто глава и му хвърли поглед, изпълнен с презрение.
— Предателите имат късмет, но не за дълго. Убиецо на моите братя, извърши пъкленото си дело! Синьорите на Вентимилня не се страхуват от смъртта.
— Вие поискахте да се мерите с мен — отвърна старецът студено. — Загубихте играта и ще платите.
— Е, добре, обесете ме, предателю!
— Не тъй скоро.
— Какво чакате?
— Не е дошло време. Бих предпочел да ви обеся в Маракаибо, но тъй като вашите са в града, ще дам зрелището на ония в Гибралтар.
— Нещастнико! Не ти ли стигна смъртта на братята ми?
През очите на стария херцог премина жесток блясък.
— Не — каза той тихо. — Вие сте един опасен свидетел на онова, което се случи във Фландрия, за да ви оставя жив. Ако днес не ви убия, утре вие ще ме затриете. Може би не ви мразя толкова, колкото предполагате — браня се, това е всичко, или по-точно отърсвам се от враг, който няма да ме остави на спокойствие, докато съм жив.
— Тогава убийте ме, защото ако се изплъзна от ръцете ви, още утре ще подновя борбата срещу вас.
— Знам — рече старецът след кратко размишление. — И все пак, ако поискате бихте могли да избегнете позорната смърт, която ви очаква като флибустиер.
— Казах ви, че не се страхувам от смъртта — рече гордо Корсарът.
— Познавам храбростта на синьорите от Вентимилия — отвърна херцогът мрачно. — Били са се редом с мен, за да мога да оценя безкрайната смелост и презрението им към смъртта.
Направи няколко крачки по мостика на каравелата с наведена глава и мрачен поглед, после изведнъж се насочи към Корсара и подхвана:
— Вие няма да повярвате, кавалере, но вече съм уморен от жестоката борба, която водите срещу мен и бих бил щастлив, ако най-после тя престане.
— Да — каза Корсарът иронично. — И като заключение ще ме обесите.
— Ако ви върна свободата, как бихте постъпили след това?
— Бих подхванал борбата с още по-голямо ожесточение, за да отмъстя за братята си — отвърна кавалерът от Вентимилия.
— Тогава ме принуждавате да ви убия. Бих ви подарил живота, за да сподавя угризенията, които понякога обземат сърцето ми, ако бихте се съгласили да се откажете завинаги от отмъщението си и се завърнете в Европа. Но ако не приемете тези мои условия, ще ви обеся, както постъпих с Червения и Зеления корсар.
— Както убихте най-малкия ми брат във Фландрия…
— Млъкнете — викна херцогът със задавен глас. — Защо ми припомняте миналото? Нека го забравим.
— Изпълнете мрачното си дело на предател и убиец — продължи Корсарът. — Убийте и последния синьор на Вентимилия, но ви предупреждавам, че борбата няма да престане, защото друг корсар, смел и страшен, ще изпълни клетвата ми. Той няма да ви даде ден покой и ще ви гони, докато не паднете в ръцете му.
— И кой ще бъде той?
— Олонеца.
— Добре, ще обесим и него.
— Или той вас. Пиетро настъпва към Гибралтар и след няколко дни ще бъдете в ръцете му.