Двамата флибустиери също бяха се изправили и гледаха на север. Там, където линията на хоризонта се сливаше с водите на голямото езеро, множество светли точки, прилични на звезди, блещукаха в далечината.
— Това са светлините на приближаващи се лодки — каза Ван Щилер.
— Възможно ли е Пиетро вече да настъпва към Гибралтар? — рече сякаш на себе си Корсарът и в очите му заигра весел блясък. — Ако излезе така, все още не е късно да отмъстя за братята си.
— Да, капитане, — рече Кармо. — Тези светящи точки са фенери на лодките и корабите. Сигурен съм, че това е Олонеца.
— Бързо, на брега! Ще запалим голям огън да ни видят и да дойдат да ни приберат.
Кармо и Ван Щилер грабнаха веслата и загребаха с всички сили към брега, който беше на три-четири мили от тях.
Половин час по-късно тримата корсари стигнаха сушата край малък залив, който все пак спокойно можеше да побере пет-шест малки платноходи. Веднага след това събраха сухи клони и запалиха огромен огън, който можеше да се види на петнадесет мили в морето.
Светлите точки бързо идеха към тях.
— Приятели — викна Корсарът, който се бе изкачил на една скала. — Пристига флотата на Олонеца!
XXXIV
ОЛОНЕЦА
Към два часа сутринта четири остроноси, големи лодки, привлечени от огъня, навлязоха в малкия залив.
В тях имаше сто и двадесет корсари, водени от Олонеца. Всички те съставляваха авангарда на флотата му.
Прочутият флибустиер остана много изненадан, когато видя пред себе си Черния Корсар, понеже не очакваше да го срещне тъй скоро. Но като научи необикновените приключения, споходили и приятеля му, каза:
— Мой бедни кавалере, не ти върви с този проклет старец, но кълна се в името на дявола, този път вярвам, че ще го спипаме. Заповядал съм да обкръжат Гибралтар, за да не може от никъде да побегне. Ще го обесим на гротмачтата на „Мълния“, обещавам ти.
— Съмнявам се, Пиетро, че ще го намерим в Гибралтар — отвърна Корсарът. — Той знае, че ние настъпваме към града, знае, че ще го търсим от къща в къща и затова се страхувам, че няма да е там.
— Но нали си го видял да се отправя към Гибралтар с каравелата на графа?
— Да, Пиетро, но ти не знаеш колко той е хитър. Може вече да е сменил курса на каравелата, за да не го изненадаме в Гибралтар.
— Вярно е — каза Олонеца, замислен. — Този проклет херцог е по-хитър от нас и може би ще заобиколи Гибралтар, за да потърси убежище някъде по източното крайбрежие. Научих, че имал роднини и големи владения в Хондурас, в Порто Кавальо, и възможно е да е напуснал залива, отправен натам.
— Виждаш ли, Пиетро, как съдбата закриля този старец?
— Ще се умори, кавалера. Ако някой ден се убедя, че се намира в Порто Кавальо, не бих се поколебал да го измъкна оттам. Този град заслужава едно посещение и съм сигурен, че всички флибустиери от Тортуга ще ме последват, за да сложат ръка върху несметните му богатства. Обещавам ти да ти помогна, а ти знаеш, че Олонеца никога не е изневерил на думата си.
— Благодаря, разчитам на нея. А сега кажи ми, къде е моята „Мълния“?
— Изпратих я на изхода на залива, заедно с други два кораба, за да попреча на испанските линейни кораби да ни нападнат в тил.
— Колко души доведе със себе си?
— Сто и двадесет, но тази вечер пристига Баска с други четиристотин и утре ще нападнем Гибралтар.
— Надяваш ли се да успееш?
— Убеден съм, макар да научих, че испанците са сбрали осемстотин души и са препречили пътищата в планината, които водят към града, издигайки множество бариери. Няма да ни е лесно, а и много хора ще загубим, но смятай, че ще успеем, приятелю.
— Готов съм да те следвам, Пиетро.
— Разчитах на смелостта ти и безпогрешната ти сабя, кавалере. Ела да вечеряш на моята лодка, а после да си починеш. Струва ми се, че имаш нужда.
Корсарът, който едва се държеше на крака, го последва, а през това време флибустиерите слязоха на брега и се приготвиха да бивакуват в края на джунглата, в очакване на Баска и другарите му.
За да не губят време, голяма част от тези неуморими хора тръгна веднага на разузнаване в околността, за да изберат подстъпите към Гибралтарската крепост, откъдето да я нападнат изневиделица. Някои смели разузнавачи бяха проникнали близо до крепостните стени; преструвайки се на рибари корабокрушенци те бяха разпитали за приготовленията и отбранителната мощ на врага. Повечето от тези сведения не бяха много насърчителни, дори за смели бойци като корсарите. Те се натъкнаха на траншеи с оръдия в началото на всички пътища, а полето пред тях беше осеяно със спирали от бодлив плет. Бяха узнали още, че комендантът на крепостта — един от най-хубавите и способни командири, които Испания имаше по онова време в Южна Америка — накарал войниците да се закълнат, че ще приемат до един смъртта, но не и испанското знаме да бъде смъкнато.