Пред такива тревожни сведения известен страх се промъкна в сърцата и на най-смелите флибустиери.
Осведомен за разказа на разузнавачите, Олонеца не падна духом; вечерта повика всички командири и произнесе онези думи, които дълго след това се помнеха и повтаряха от моряците в Карибско море.
— Налага се, моряци, утре да се сражаваме като храбреци — рече им той. — Ако загубим, освен живота си губим и нашите богатства, които ни струват толкова мъки и кръв. Побеждавали сме много по-силен неприятел от този, който е зад стените на Гибралтар, но богатствата струпани там са най-големи. Равнявайте се по вашия командир и следвайте примера му.
Към полунощ лодките на Микеле Баска с четиристотин души на борда пристигнаха на онзи бряг. Всичките флибустиери на Олонеца вече бяха дигнали лагера, готови да тръгнат към Гибралтар, до чиито фортове смятаха да стигнат сутринта.
Щом четиристотинте души на Баска слязоха на брега, строиха се в редици и тази малка войска, командувана от тримата пълководци, веднага пое през горите, след като остави двадесетина души да пазят лодките.
Добре отпочинали и хапнали, Кармо и Ван Щилер застанаха зад Корсара, за да бъдат първи в атаката и първи да заловят Ван Гулд.
— Приятелю Щилер — казваше веселият флибустиер — да се надяваме, че този път ще сложим лапи върху този негодник и ще го предадем на коменданта.
— Щом превземем крепостта, първата ни работа ще бъде да се втурнем в града и му попречим да избяга, Кармо. Знам че комендантът е дал нареждане на петдесет души да пресекат отстъплението на бегълците в гората.
— Каталонецът също няма да го изпусне от очи.
— Мислиш ли, че вече е влязъл в Гибралтар?
— Сигурен съм. Ще открием този хитрец, ако нашите не го убият.
В този момент някой го удари по гърба, а един познат глас му каза:
— Истина е, куме.
Кармо и Ван Щилер рязко се обърнаха и видяха негъра.
— Я, а ти откъде изскочи?
— Вече десет часа тичам по брега да ви търся. Вярно ли, че старият губернатор бил ви пленил?
— Кой ти каза?
— Чух да разказват някои от флибустиерите.
— Вярно е, но както виждаш му се изплъзнахме с помощта на добрия граф Лерма.
— Кой? Да не би онзи благороден кастилец, който пленихме в къщата на нотариуса на Маракаибо?
— Да, куме. А какво стана с двамата ранени, които ти оставихме?
— Умряха вчера сутринта — отвърна негърът.
— Горките!
— А с каталонеца какво стана?
— По това време трябва да е в Гибралтар.
— Струва ми се, че там ще срещнем голяма съпротива, куме.
— Дори смятам, че голяма част от нашите тази вечер няма да вечерят. Началникът на гарнизона в Гибралтар ще се брани яростно; той навсякъде е поставил траншеи и батареи, за да препречи пътя за бягство на хората си.
— Да се надяваме, че няма да сме сред умрелите, а сред ония, които ще обесят Ван Гулд.
Междувременно четирите дълги колони навлизаха мълчаливо през гъстата джунгла, която по онова време заобикаляше Гибралтар. Напред вървяха малки разузнавателни части, съставени предимно от буканиери. Вече всички знаеха, че предупредени за приближаването на техните неумолими врагове, испанците ги очакваха и беше много вероятно да са им подготвили капани по пътя, преди още да се хвърлят в атака на крепостта.
Няколко пушечни изстрели, дадени пред разузнавателните отряди, бе знак за войската, че градът е наблизо.
Олонеца, Черният Корсар и Баска, страхувайки се от засади, дотичаха до разузнавачите със стотина души, но веднага бяха осведомени, че Не се касае до истинска атака от испанска страна, а до обикновена престрелка между предните постове.
Като прецени, че испанците явно знаят за приближаващата войска, Олонеца заповяда да спрат и изчакат зората, тъй като първо искаше да се увери в отбранителните средства на врага и естеството на терена, който започваше да става блатист.
От дясната страна на флибустиерите се издигаше горист хълм. Придружен от Корсара, Олонеца се изкачи на върха му, откъдето можеше да види част от околния пейзаж. Вече се зазоряваше, когато стигнаха върха. Една бяла светлина, която в източната брегова линия на езерото преминаваше в червено, завладяваше бързо небето и багреше водите с розови оттенъци, предвещавайки прекрасен ден.
Олонеца и Корсарът обърнаха поглед към платината пред тях, чийто връх се издигаха две назъбени крепости, над които се вееше испанското знаме. Зад тях се виждаха групи от къщи с бели стени и покриви на бамбукови колиби.