Олонеца свъси вежди.
— По дяволите! — възкликна. — Никак няма да е лесно да овладеем тези два форта без артилерия и стълби. Трябва да извършим чудеса от смелост, ако не, ще загубим играта и дълго време няма да имаме желание да закачим испанците.
— Още повече пътят към крепостта през планината е запречен — каза Корсарът. — Виждам батареи и прегради, които трябва да преодоляваме под оръдейния огън на фортовете.
— А онова блато, което е пред нас и което ще принуди хората ни да строят висящи мостове, виждаш ли го?
— Да, Пиетро.
— Ако можехме да го заобиколим и минем през равнината, но… какво забелязвам! Те са я наводнили! Виж как водата бързо напредва!
— Имаме работа с командир, който познава всички хитрости на войната, Пиетро.
— Явно.
— Какво смяташ да правим?
— Да предизвикаме съдбата, кавалере. В Гибралтар се крият повече богатства, отколкото в Маракаибо и урожаят ще бъде голям. Какво ще се каже за нас, ако отстъпим? Никой няма да има повече доверие в Олонеца, в Черния Корсар или в Микеле Баска.
— Истина е, Пиетро; славата ни на смели и непобедими корсари ще залезе. А помисли, че между онези крепостни стени е моят смъртен враг.
— Знам, затова искам да го пленим. На теб и Баска поверявам голямата част от флибустиерите, с които да прекосите блатото и форсирате планинския път; аз ще заобиколя гората и прикривайки се зад дърветата, ще се постарая да стигна незабелязан до стените на първия форт.
— А стълбите, Пиетро?
— Имам план. Постарай се да задържиш вниманието на испанците, останалото остави на мен. Ако до три часа Гибралтар не бъде в наши ръце, името да не ми е Олонеца. Да се прегърнем, кавалере, защото не се знае дали ще се видим отново.
Двамата смели корсари се притиснаха един друг, после, при първите изгряващи лъчи на слънцето, слязоха бързо от хълма.
Флибустиерите вече се бяха настанили в края на леса, в началото на тресавището, което бе спряло настъплението им. В отсрещния му край се виждаше малък редут с две оръдия, заплашително насочени към тях.
Кармо и Ван Щилер, заедно с неколцина другари бяха опитали издръжливостта на меката почва, но бързо се оттеглиха, след като установиха колко измамен е теренът.
Тази неочаквана и непреодолима пречка, далеч преди да стигнат подстъпите на крепостта, попари ентусиазма на мнозина, макар никой да не говореше за отстъпление.
— Кураж, морски вълци! — извика Олонеца. — Зад тези стени се крият несметни богатства. Да докажем на нашите неприятели, че оставаме винаги непобедими.
Даде заповед да се образуват две колони, на хората повтори, че никаква пречка не трябва да възпира щурма им и подаде команда марш напред.
Черният Корсар застана начело на най-многобройния отряд, придружен от Баска, а Олонеца с хората си тръгна покрай леса, за да заобиколи наводнената равнина и стигне незабелязан под крепостта.
XXXV
ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ГИБРАЛТАР
Колоната, която Черният Корсар и Баска трябваше да изведат през тресавището, охранявано от батареите на испанците, се състоеше от триста и осемдесет души, въоръжени с къса сабя и по някой пистолет с по тридесет фишека. Не бяха счели за нужно да се въоръжат с пушки, защото смятаха, че няма да са им от полза при щурмуването на крепостта и при ръкопашните боеве. В действителност тези хора бяха триста и осемдесет демони, решени на всичко, готови да се нахвърлят с ярост, да преодолеят всякаква преграда, но да излязат победители.
Едва-що бяха стигнали до началото на тресавището, когато испанската батарея от отсрещната страна започна да сипе желязо между тръстиките. Навсякъде пръскаше вода и кал, земята сякаш вреше. Това беше опасно предупреждение, но недостатъчно, за да спре гордите морски бойци. По примера на своите командири, те веднага почнаха да събират дебели клони и папрат, по които да преминат през тресавището.
— Напред, морски вълци!
Флибустиерите се втурнаха в тресавището, нехаещи за неприятелската канонада, която с всяка минута ставаше все по-честа. Движението през тресавището ставаше все по-опасно, колкото повече флибустиерите се отдалечаваха от гората. Мостът, направен от клони и листак, не бе достатъчен за всички. Отляво и отдясно хората падаха в калта и затъваха до пояс, а другарите им губеха време да ги теглят. През това време огънят на испанците се засилваше, косеше хората от първите редици, без те да могат да отговорят с огън, защото притежаваха, и то не всички, по един пистолет, чиято далекобоиност бе доста съмнителна.
Черният Корсар и Баска бяха запазили възхитително хладнокръвие посред цялата тази олелия и оръдеен хаос. Окуражаваха всички със спокоен глас и с примера си, утешаваха ранените, минаваха ту напред, ту назад, за да подканят носачите на клони, сочеха гъсталаци от тръстика, където хората да се прикрият от непреставащия огън на батареите.