Показанията ми са записани дословно и прочетени от мен.
Подпис: Крамаренко-Казаков
Потвърждавам, че показанията на пациента ми Крамаренко са записани вярно.
Подпис: проф. Соловьов
Подпис на провелия разпита следовател: Меркулов“
7.
— Грачов е отличен работник! Соломин — също! — Завеждащият сектор във всесъюзната Търговска палата, докторът на икономическите науки професор Медведев леко се усмихна, желаейки да си спомни нещо конфузно от биографията на подчинените си, но не можа, и всъщност затова покани с усмивка Шура Романова да седне в мекото кресло пред бюрото му. — Вече двайсет и три години работя на това място, а по-добри служители не съм виждал, това ще ви кажа!
Кабинетът на професор Медведев, който се намираше във филиала на Търговската палата в Соколники, беше обзаведен с най-модерна офисна мебел в светли тонове и с тапицерия от сива изкуствена кожа. На малката масичка до бюрото имаше цяла купчина списания — от „Британски съюзник“ до „Тайм“. На прозореца бяха подредени саксии с грижливо гледани декоративни цветя, а библиотечният шкаф зад креслото на професора бе претъпкан с дебели папки с научни трудове и реферати, чиито сложни заглавия абсолютно нищо не говореха на подполковник Романова.
— Бихте искали да знаете с какво се занимават Грачов и Соломин, нали така? И какви качества притежават? Но не ми казахте защо се интересувате?
— Нима съм пропуснала? — изненада се от своята разсеяност Романова. — Получиха се сведения… Че тези двамата… заедно с една хубавица… са печатали пари…
— Това е невъзможно! Има някаква грешка! — Медведев разпери малките си съсухрени ръце. — Не може да бъде!
— Странно! — врътна глава Романова. — А на мен ми докладваха друго. Че вие сте в течение!
Професорът пребледня и вирна предизвикателно острото си като човка носле:
— Говорите смешни неща! Отлично знам, че работата ви е секретна и както се изразява синът ми, преизпълнена с романтика… Разните там засади, престрелки, преследвания, екшъни. Но доколкото разбирам, смисълът на тайната служба е именно в това, че тя е тайна, скрита, нали така? От къде тогава мога да знам вашите тайни? Не, не ми е известно за никакви пари! — сви той мършавите си раменца.
Очевидно Медведев притежаваше не само остър ум, но и твърд характер. Не беше лесно да му се развърже езикът.
— Ако трябва да охарактеризирам накратко преводача Грачов и старши научния сътрудник химика Соломин, бих казал, че отдавна не съм срещал толкова надарени професионалисти, толкова порядъчни хора. Те работят великолепно и са особено полезни на нашата държава. Освен това Грачов е полиглот, владее дванайсет езика, обича музиката: Чайковски, Шостакович, Брамс… А Соломин колекционира предмети на изкуството…
Романова не откъсваше поглед от енергичното му лице.
— Впрочем Грачов има един недостатък — продължи той, — прекалено стеснителен е за нашето време, трябвало е да се роди през миналия век!
Това окончателно вбеси Шура и подбирайки с усилие думите си, тя каза:
— Не ви разбирам, професор Медведев! Току-що ми обяснявахте, че не сте били в пряка връзка с подчинените си, а изведнъж ми говорите за стеснителност и Брамс! Може би вие сте стеснителен, професоре, ааа?
И Романова започна да вади от обемната си чанта някакви снимки. Те бяха много и с отлично качество. На тях беше фотографиран гол… докторът по икономическите науки Медведев. В компанията на голи дами и голи мъже. И в пози, които биха послужили за великолепен порнофилм.
Професорът втренчено заразглежда снимките. Романова метна крак върху крак, при което униформената й пола се вдигна нагоре.
— Няма ли да полюбопитствате как е попаднало всичко това при мен? Проспект „Мир“, ъгловата сграда до метрото „Ботаническа градина“. Апартаментът на мадам Льоснер. Седми етаж, звъни се два пъти. Познахте ли декора? В момента моите момчета държат под око тоя бардак. Вече трети месец в него работят скрити камери. Ако отговорите точно на всички мои въпроси, ще си получите снимките заедно с негатива, а също така и гаранция, че никой няма да узнае за вашите визити в публичния дом на тая мадам. Нито жена ви, нито партийният комитет. Е, какво, ще си играем на криеница, или ще се споразумеем?
И Медведев отговори смирено:
— Ще се споразумеем…
Отиде до вратата, пусна резето и започна своя разказ.