Разтворих металните щипки и закачих на стената първите два листа.
„ЛЕНИНСКА ДОКТРИНА № 3
(План за осъществяването на интернационалната комунистическа програма за общонародно съзидание)
Изхождайки от основните задачи, съдържащи се в историческия труд на В. И. Ленин «Поредните задачи на съветската власт», както и от Програмата на КПСС, приета на XXII конгрес на партията, и от Декларацията, гласувана на Московското съвещание на държавите, участнички във Варшавския договор (Москва, ноември 1978 г.), Комунистическата партия на Съветския съюз призовава всички държави и народи да приемат и решително да отстояват политиката на мир и намаляване на военното напрежение…“
Престанах да чета по-нататък, помислих си, че и американците няма да четат тези страници. Закачих следващите две.
„… че Ленинската доктрина за окончателната гибел на капитализма и пълната победа на социалистическата система към 2000 година ще намери на практика своето реално осъществяване…“
Излишно губене на време. Следващите.
Нащраках още няколко страници, пълни с чиста демагогия… А, това вече е интересно… „В развиването на плана да се набележат следните политико-военни варианти за завладяването от социализма на страните от капиталистическия лагер…“ Набързо прочетох няколкото страници, преди да ги снимам. Бях поразен, че Ракитин, а след него и Меркулов бяха приели сериозно тези щуротии. Уж зрели хора, а са се уплашили…
Следващата част беше озаглавена „Икономическата надпревара между двете системи — социализма и капитализма“. Заснех десетина страници, без дори да погледна текста. С тях свърши първата лента. Беше вече девет без десет. Ако разучавам тия писания, ще откарам до полунощ. За четвърт час приключих с доктрината и докато подреждах страниците, се зачетох в една от тях:
„… Благодарение на Главно управление «Т» при КГБ в момента СССР разполага вече с чертежите на френския изтребител «Мираж-Ф 1» с лазерен жироскоп от американската фирма «Ханиуел» и редица други придобивки…
… Използвайки вътрешните противоречия между Съединените американски щати и партньорите им — Япония, Канада, Великобритания и други, — да се разшири радиусът на тяхната изолация…
… Да се започне политика на икономически натиск върху САЩ, като за тая цел се използват неограничените суровинни възможности на СССР и страните на СИВ (в момента СССР държи под контрол световния добив на нефт — 40 %, диаманти — 60 %, мед — 70%, никел — 60%, боксити — 90 %)…
… До 1995 година САЩ трябва да бъдат лишени преди всичко от стомана, титан, никел, хром и алуминий — необходимите компоненти за производство на самолети и подводници, както и от други крайно необходими ресурси — най-вече за ядрената енергетика…“
Чух стъпки в коридора и замрях… „Накиснах се в барата и се зачесах по китарата…“ Мили боже! Ами аз бях забравил, че в нашата прокуратура, както във всяко нормално учреждение, има чистачка, която се казва Серафима Ивановна и е страшилище за всички, по-голямо дори от Пархоменко, макар че профилът на тяхната дейност в известен смисъл съвпадаше — тя беше професионална доносничка. Серафима чистеше вечер най-малко в четири учреждения и затова идваше в прокуратурата доста късно, премиташе как да е, позабърсваше прах и си докарваше на месец колкото заплатата на началника на следствената служба.
Бързо напъхах книжата в касата, угасих лампите и се заврях в гардеробчето на Семьон Семьонович.
Както и трябваше да се очаква, Серафима не се задържа дълго в кабинета по криминалистика и въобще в сградата на прокуратурата. След половинчасовото седене в неудобното гардеробче аз се поразкърших и продължих коварното си дело.
Заснех „досието“ на Касарин, което ми беше добре известно, и към десет часа приключих работата. Разтребих кабинета на Мойсеев, върнах материалите на Ракитин в касата, прибрах си папката, после слязох по черното стълбище в котелното, откъдето излязох в задната част на двора — оттатък строителните изкопи за новата сграда. Прескочих сравнително ниската ограда и се озовах на съседната улица, където видях да идва насреща ми свободно такси.
12.
Ирка Фроловска седеше в кухнята и ядеше семки. В краката й се беше разположил Ричард — немската овчарка на леля й. Родителите на Ирина бяха в поредната тиха война, ето защо след заниманията в консерваторията тя прекарваше свободното си време в нашата квартира, използвайки за упражнения старото пиано на леля си, Клавдия Петровна.