— Ваш ли е тоя часовник, Константин Дмитрич?
Обзе ме глухо раздразнение — ние тук се блъскаме, видиш ли, като грешни дяволи, а тоя дългуч дойде да си прави шегички с нас. Но Меркулов с виновна усмивка започна да му обяснява:
— Подарък ми е от дядо ми, но веднъж забравих да го извадя от джоба и той се изпра заедно с панталона в пералнята. На стотната си година…
Зазвъня телефонът. Меркулов вдигна слушалката и с жест ни помоли да не шумим.
Грязнов се зае да разтоварва „дипломатката“ си. Извади подкова пушена наденица, кутийка червен хайвер, две бурканчета кьопоолу от тиквички, към половин кило филе от риба, мрежичка портокали и кутия шоколадови бонбони „Асорти“.
— Това е за Костя — прошепна ми той, — по-точно за благоверната му. В петък ни снабдяват с продукти и тоя път реших да дублирам — каквото купих за мен, това и за твоя началник!
Меркулов бе приключил разговора и с възхищение гледаше донесените от Слава богатства.
— Ее, много ти благодаря, приятел. Довечера с Лидочка ще си направим същински банкет. Имам чудесни новини — след няколко дни изписват моята Льоля, така че ще ни се облекчи животът. От мен не излезе готвач, страшно съм вързан в ръцете.
— Лошо е без жена, Константин Дмитрич, не ще и дума. Всъщност зависи на каква си попаднал. — Грязнов стисна и бездруго тънките си устни и присви очи. Знаех, че жена му го е напуснала преди година. След десет години съвместен живот. Но пък и не всяка би издържала мъжът й да работи в милицията, за него няма делници и празници, само работа…
— Колко ти дължа, Слава?
— Шестнайсет рубли и нула копейки. — Грязнов си бе възвърнал шеговития тон и бодро добави: — Мога да ви изчакам до заплатата.
— Да, ако обичаш. Всъщност сега имам шестнайсет рубли…
— Спокойно, другарю следовател — каза Грязнов, вадейки от „дипломатката“ си снопче книжа. — Донесъл съм ви тук малко работа, може би ще си намерите нещо полезно…
Меркулов тутакси измъкна акта със заключенията от експертизата на бележничето. Скочих от мястото си и започнах да чета иззад гърба му: от акта на съдебнографологичната експертиза следваше, че почеркът, с който е написано „На Леся — 15 р.“, принадлежи на гражданката В. С. Куприянова и че записката, е направена през последните две денонощия.
Не бях много наясно защо Меркулов се зарадва така на факта, че Валерия е писала тази бележка. Нима това не се разбираше от само себе си и по-рано?
После прегледахме заключенията от дактилоскопската експертиза — върху лачената корица на бележничето са открити множество пръстови отпечатъци, но само на балерината. При това неразмазани, съвсем отчетливи, което показва, че бележничето не е попадало в чужди ръце, дори и ако този „чужд“ е бил с ръкавици.
— Впрочем тая балерина няма нито приятелка, нито роднина на име Леся. „Претършувах“ целия театър и всички съседи.
— Как така „няма“?! — възмути се Меркулов. — Значи лошо си „тършувал“. Добре де, сам ще се оправя… „Няма“! Признай, че не си намерил, Слава, а не че „няма“. — Меркулов не на шега се бе ядосал, но Грязнов весело го успокои:
— Не се разстройвайте, Константин Дмитрич, за сметка на това съм ви донесъл скъп армаган от чужбина — и му подаде още една официална бумага:
„АКТ
за технико-криминологично изследване Москва, 19 ноември 1982 г.
Въз основа на постановлението от следователя при Московската градска прокуратура др. Меркулов аз, експертът криминалист Г. Г. Бочан, изследвах късче от паричен знак на американската валута — стодоларова банкнота — за автентичност и начин на изработка.
За сравнение ми бе предоставена оригинална стодоларова банкнота от Държавната хазна на СССР по специалното искане от прокурора на гр. Москва др. Малков. Въпросът за автентичността на отпечатването остана неизяснен поради малките размери на късчето. Спектралният анализ на хартията установи, че химичният състав на паричния знак, взет за образец, съществено се различава от химичния състав на късчето… (Следваха многобройни химични формули и резултати от реакции.)
Заключение: Паричният знак, от който бе дадено късче за изследване, е печатан от метално клише, сходно с оригиналното. Хартията се отличава от образеца по:
а) химически състав;
б) дебелина;
в) относително тегло;
г) краево сечение;
д) степен на изпепеляемост.
Извод: Представеното късче е част от фалшива банкнота. Хартията по физически и химически състав е сходна с тази на съветския паричен знак — банкнотата от петдесет хиляди рубли, печатана във фабрика «Гознак». Експерт-криминалист: Г. Бочан“