Всички избухнаха в смях. Дори Альона. От другия край на стаята се провикнаха в един глас двама брадати младежи:
— А ние сме от ФБР! — и продължиха разгорещено да обсъждат нещо.
— Лъжат! Те са ми колеги по халтура — каза Жора.
Поогледах се и едва сега разбрах, че всъщност това огромно помещение е художническо ателие. Покрай стените стояха завършени и недовършени платна в тъмнокафеникави тонове, сред тях имаше много портрети на Альона — с и без дрехи. Всички платна много ми харесаха въпреки мрачните си тонове.
Химикът разузнавач започна да налива водка в дебелите многостенни водни чаши, всички насядаха около продълговатата холна маса, върху която имаше огромна дървена купа с остатъци от пача и някаква салата.
— А следователите как пият — с водни или малки чаши? — попита ехидно Сеня.
Такаа! Значи и за следователите им е известно. Погледнах крадешком Рита, но тя усети погледа ми и си придаде най-невинен вид.
— С половин водни — отговорих.
Кой знае защо всички ми изръкопляскаха, включително и разузнавачът.
Рита тихичко ми каза на ухото — „За нас!“. Имах чувството, че всичко това е сън.
Никулин налапа огромно парче от пачата и отново седна на въртящата се табуретка пред пианото.
— А сега, народе, ще ви изпълня едно нещо — същинско бижу! — каза с пълна уста и като преглътна, запя:
Най-доволен от изпълнението си беше самият Никулин. Дълго се киска, оголил пожълтелите си от тютюна конски зъби, и без всякакъв преход засвири нещо необикновено сантиментално и тъжно, при което заприлича на болен стар клоун. Започнахме да танцуваме — аз с Рита, Жора с Альона. Земята се люлееше под краката ми. Стисках Рита в прегръдките си, тя докосваше с устни бузата ми, виждах смущение в сивите й очи. Нереалността на ситуацията приемаше катастрофални размери…
Неочаквано Валентин рязко спря да свири и се провикна:
— Защо дамите ни са толкова малко бе, момчета?!
В същия миг се почука бързо и енергично по стъклото на прозореца.
Валентин скочи като ужилен от табуретката и с вопъл „Инка!“ се втурна не към вратата, а към масата.
— Жора, задръж я! — с изненадващ дискант писна той след Жора, който бе тръгнал да отвори на новодошлата Инка. После си наля пълна чаша водка, изпи я на един дъх и се замята около масата да търси мезе. Ние се превивахме от смях. Очевидно Никулин не бе имал предвид съпругата си, когато каза, че дамите ни са малко.
Накрая Жора се престори, че е успял да отключи, и в стаята влетя въпросната Инка. Никулин вече седеше пред пианото и блажено пееше нещо на Булат Окуджава. Съпругата го изгледа с подозрение, но явно в момента я интересуваше нещо друго. Без никакво „здрасти“ и с ръце на кръста тя попита строго:
— Кой от вас е с форда?
Всички мълчаха. Изведнъж Альона се обади с тъничък гласец:
— Да предположим, аз.
— Откъде си го взела? — продължи настървено да разпитва Инка.
— Да предположим, от един американец — отговори Альона и кой знае защо горчиво се разплака.
Жора показа юмрук на Инка и отиде да утешава безутешната Альона, като я галеше по коленете и размазваше сълзите по бузите й.
Ох, боже! Давех се от смях, представяйки си как тъжната дебелана кара пачата с форда.
А Инка седна до съпруга си и впери в него прекрасните си сини очи, но не в израз на любов, а стараейки се да прецени до каква степен се е натряскал. Тази жена определено не ми импонираше въпреки красивите си очи. Тя ме връщаше от небето на земята. Но аз не исках да ме връщат от рая и затова решително отидох при Рита и като я прегърнах през рамо, казах тихо:
— Да идем у нас.
Рита поклати глава и спокойно отговори:
— Не, ще идем у дома.
11.
По същото време в кабинета си Шура Романова се мъчеше да разпита Волин, но майсторът на спорта мълчеше като глухоням. Тя обаче не губеше търпение.
Романова служеше в МУР вече двайсет и пет години, от които почти петнайсет като началник на Втори отдел, и през тези петнайсет не бе видяла минутка покой. Друг на нейно място отдавна би полудял, би станал зъл и заядлив. Но Шура имаше здрави нерви и изключителна енергия. Трудно можеше човек да я удиви с нещо. Дори да й се явеше някой марсианец със самопризнание, тя тутакси би го приела като нещо съвсем естествено.