Пак се опитах да напомня за поемни лица, но Меркулов яростно възкликна:
— Майната му, да вървят по дяволите…
Люциан Германович се прекръсти…
15.
Знаете ли какво е финал при конно състезание с двуколки? Финал се наричат последните сто метра до финалната линия. Конят трябва да пробяга това разстояние с максимална скорост, ако ще след линията да се строполи мъртъв. Това си е негов проблем! Финалът означава изключително напрежение на силите и за да се изстискат те докрай, шибат коня с камшика до кръв…
Грязнов се появи на Московския хиподрум в три и половина. Беше доста топло за края на ноември — плюс пет-шест градуса. Състезанията бяха в пълен разгар. Към финалната отсечка след четвъртата обиколка галопираше Топаз, любимецът на публиката, каран от прочутия жокей Хаджимуратов.
Като размаха под носа на контрольорката своята служебна карта, Грязнов отиде на централната трибуна и седна недалече от входа. Трябваше на всяка цена да открие букмейкъра по прякор Анджела Дейвис.
Хиподрумът бучеше като разбунен кошер. Наближаваше финалът. Състезанието печелеше не любимецът на публиката Топаз, а един „тъмен кон“ — жребецът Гранит.
„Остават само двеста метра! В лидерската група са Топаз, Гранит и Астра — крещеше коментаторът и гласът му отразяваше цялото напрежение, обзело публиката. — Последните сто метра! Гранит води на Топаз с половин тяло преднина, трета е Астра… Ето — наближават финалната линия. Още десет метра…“
— Хайде, Топаз, изяж ги, красавецо!… Стига спа, Мурат!… Давай, Гранит, давай, миличък! — крещеше възбудената тълпа. Хората наскачаха от местата си, качваха се по пейките и оградките, тичаха по стълбите надолу към мястото на финала.
— Нали ви казах, че Гранит ще спечели с шанс десет към едно! — с прегракнал глас подвикваше висок здравеняк с буйна къдрава коса. „Това ще да е Анджела Дейвис“ — реши Грязнов. Къдрокосият стоеше на гърбицата при входа и размахваше листа със залозите, а наоколо му се трупаха играчите.
Преди да тръгне за хиподрума, Грязнов бе направил в МУР някои справки за гражданина Аваков, по прякор Анджела Дейвис, и сега разполагаше със сигурен компрометиращ материал, че той е измамник и мошеник. Ето защо се надяваше да постигне споразумение с него: ще му обещае да унищожи компроматите, ако даде информация за „краля на хиподрума“. Грязнов се бе запасил и с други интересни факти.
От тях ставаше ясно, че над петдесет години Московският хиподрум издържа вече две столични структури. Едната от тях е Болшой театър, който още от времето на Александър III — по неговата царска воля — се подпомага с част от приходите на хиподрума. Втората е московската мафия, която не само че взема лъвския пай за себе си, но и подхранва московската милиция и КГБ. И най-интересно беше, че през тези петдесет и няколко години нямаше случай на измама в разчетните сметки от страна на букмейкърите. И това беше заслуга на мафията — четирите клана, които фактически управляваха хиподрума. Всеки служител на тази империя, всеки букмейкър добре знаеше, че излъже ли клиента при разплащането, господарят ще го убие, както беше убит олимпийският шампион по бокс Валерий Попенченко, дръзнал да се опълчи срещу мафиотските главатари…
В ложата си съдията се сведе над черно-бялата снимка, като се опитваше да разбере коя от двете муцуни е на Топаз и коя на Гранит.
Неочаквано от хиподрума дойде един работник и пъхна в ръцете му лист от бележник. На него имаше стълбица от цифри: 1 — 2; 2 — 5; 3 — 3, а под нея — четири подписа. Съдията се ориентира на секундата и обяви: „Първи финишира Гранит, втора — Астра, трети — Топаз.“ Той не можеше да пренебрегне решението на „Голямата четворка“…
Володя Казаков, млад мъж с импозантна брада и сиво елегантно палто, вдигна до очите си цайсовия полеви бинокъл, за да види по-добре как „подчинените“ му — букмейкърите — вземат парите от залозите на играчите. Днес бяха разорили не един човек от многохилядната тълпа. Най-старателен в това отношение беше дебеловратият Аваков, по прякор Анджела Дейвис. Този хитрец едва успяваше да събере парите от определения му сектор на централната трибуна и правеше това галантно и сръчно. Нали затова беше кандидат на физико-математическите науки — за да смята като компютър. В института „Корчаков“, където беше на работа, получаваше по сто и петдесет на месец. А при него, при Казаков, тоя арменец вземаше от триста до петстотин за всеки ден на залагания. Самият Казаков пък си имаше осигурени от трийсет до петдесет хилядарки и прибираше от букмейкърите си пликове само със стотачки.