Той усещаше с цялото си същество, че Рязан, където стотици пъти бе гулял с лесните пари, стана за него чужд град и ченгетата може да го спипат. Ето го и влака. Той скочи на стъпалото веднага щом мършавият кондуктор отвори вратата и помогна на някаква жена с дете да слезе. Намери си място до прозореца в крайното купе на първия вагон и седна с лице към движението — така по-лесно щеше да наблюдава какво става на перона, а и по-бързо да изчезне в случай на опасност. Не обръщаше внимание на спътниците си — две чернокоси жени и едно момче, седнали в другите ъгли на купето. Предните врати — ето какво фиксираше погледът му. Оттам можеше да дойде наказанието. Казаков обаче се надяваше да го избегне — ще разкаже всичко на „шефа“, а той ще намери начин да замаскира нещата и да уреди проблема, може би дори и да накаже онези, които се осмелиха да го подгонят. Затвори очи, когато влакът потегли. Отстрани погледнато — нищо особено, уморен е човекът и дреме. Светлините на гарата изчезнаха, колелата потракваха, отмервайки километрите…
22.
22 ноември 1982 година
Старшините от железопътната милиция на Рязан Сухоедов и Замотаев имаха нареждане методично да претърсят всички гари и влакове. Бе получена заповед от големите началства да се „затвори“ този железопътен възел. Според инструкцията те трябваше да търсят „черноок мъж с брада, среден ръст и вносно палто миши цвят“ — такова описание бе дадено от луховицката милиция, където всъщност никой не знаеше как точно изглежда издирваният престъпник. Старшините бяха уморени, но никой не проронваше нито дума за това. Двамата бяха ревностни служители и всеки се страхуваше, че ако се оплаче, партньорът му просто ще докладва за непроявено старание. Ето защо търпяха мълчаливо.
И в новоросийския влак всичко вървеше както в другите бързи влакове. Отваряха купето, поглед надясно, поглед наляво, после нагоре към багажните мрежи. „Гражданино, пушенето е забранено! Този вагон е за непушачи!“ Стигаха до платформата, отваряха вратата и минаваха през громолящия преход на нова платформа, коя ли вече поред…
В два и няколко минути стигнаха към края на първи вагон. Сухоедов мина напред към кабината на машиниста, мислейки си, че проверката и на този влак излезе безрезултатна. И в същия миг Замотаев „фотографира“ дънков костюм — вносен, американски. „Не-не, заповядано е да търсим брада, а тоя е гладко избръснат, в съобщението се споменава и за палто миши цвят, а тоя няма палто, има яке. Ей го, виси на закачалката — цвят каки със зелени копчета. И при отварянето на вратата не се обърна, дреме. Не, май гледа през прозореца. И е спокоен, не реагира на милиционерската униформа.“
— Ще прощавате, гражданино, за къде пътувате?
„Просто въпрос, за всеки случай. Обърна се. Мълчи. На седалката зад гърба му — сак, най-обикновен пътен сак, каквито ги има с милиони. Какво ли носи в него?“
И за да привлече вниманието на партньора си и да спечели време, Замотаев високо попита:
— Документи имате ли?
Мъжът стана, пристъпи към него и бръкна в джоба си — мотивирано, да извади документите. Междувременно Сухоедов застана на вратата и не можа да реагира при замаха му. Камата го улучи под сърцето. Замотаев успя да отклони следващия удар, насочен към него — сграбчи ръката на бандита, изви я и започна да я удря в пейката, но не успя да го обезоръжи с тренираната хватка за арестуване на престъпниците. А се страхуваше и от ножа. Виждайки, че така няма да се справи и партньорът му е зле, той измъкна своя „Макаров“. Мъжът се възползва от тази секундна пауза и се метна като котка към вратата на вагона, още миг, и щеше да скочи от влака. Замотаев стреля във въздуха. В празния коридор гърмежът проехтя оглушително. Неочаквано мъжът трепна и замря на място, Замотаев се прицели в краката му, но не успя да стреля — за негово най-голямо удивление бандитът, хващайки се за въздуха, започна бавно да се свлича на пода.
Замотаев уплашено подвикна на излезлия при гърмежа помощник-машинист:
— Като старши по наряд ти заповядвам да караш до Ряжск, без да спираш! Предай по радиото, че е задържан въоръжен престъпник! Той и моят партньор са ранени!
— Не мога, старшина! Нямам право да не спирам! Ще ме изхвърлят от работа! — възрази помощник-машинистът.
Замотаев побеля от гняв:
— Изпълнявай… твойта мама!