— Константин Дмитрич…
— Да?
— Кажете ми за книжата, които намерихте в дома на музиканта.
Изглежда, се разстрои още повече, но аз упорито настоях:
— Ще бъда гроб, пред никого няма да се изтърва, честна дума! Дори да ме подложат на изтезания!
Това, разбира се, беше тъпо, макар да го казах като своеобразна шега — на кого съм притрябвал, че да ме изтезава! Но Меркулов ме изгледа с дълъг и сериозен поглед, след което отбеляза:
— Има всякакви форми на изтезания…
Помислих си, че започва да откача, и реших за нищо повече да не питам, а да следя играта. Не можах обаче да се съсредоточа в хокейната битка и отново извърнах очи към него. Той сякаш само това чакаше и тутакси зашепна припряно в ухото ми:
— Ракитин е носил в чантата си свръхсекретна информация — копие от плана за завладяване на световните икономически пазари. Преди всичко на пазара за суровини. Има три основни точки. Заграбване на всички западни електронни новости чрез шпионаж. Окупиране на пазара за наркотици и оръжие, най-вече за страните от Третия свят. Но най-важното — военно завладяване на страните, производителки на нефт, уран, боксита, никел и прочее, общо петнайсет на брой. И така, пълното завладяване на световния пазар за суровини ще постави целия Запад и преди всичко Щатите на колене пред социалистическия лагер…
След като изрече тези сведения почти на един дъх, Меркулов дълбоко пое въздух. Опитах се да схвана рационалното зърно, но в интерес на истината не намерих нищо лошо в това да поставим Запада на колене…
— Ракитин е преобърнал в цифри тази доктрина номер три и се е ужасил. За да се осъществи към двехилядната година набелязалият план, би трябвало да се изразходват минимум пет трилиона рубли, да се военизира цялата страна, да се доведе руският и другите сто народи на Съветския съюз до пълна мизерия. И освен това може да последва ответна реакция от Запада. А това значи атомна война и унищожение на цялата планета, наречена Земя.
— Излиза, че все пак Ракитин е американски шпионин?
— Разбираш ли… — подхвана Меркулов и като извади носната си кърпа, започна дълго и шумно да се секне — зависи как се погледне… Я дай да слезем във фоайето…
Тръгнахме към изхода, настъпвайки по краката или подпирайки се в гърбовете на насядалите запалянковци, които ни изпращаха с псувни. „Крилцата“ забиха първата си шайба.
— Днес целият ми ден е на сюрпризи! Имам нужда да пийна нещо, защото направо ще се разглобя на части! — каза Меркулов и като ме остави до една маса да пазя места, тръгна към бюфета.
Бирените павилиончета в Лужники са тема за специално описание. Много московчани идват тук само за да пийнат прясно пиво и да хапнат сандвич с невмирисан салам. И никой не се вълнува, че както едното, така и другото са доставени по втория начин, че лъвският пай от печалбите влиза в джобовете на разни мошеници.
Обичам това място може би защото често идвахме тук с Боря Немировски, най-добрият ми приятел. Сега Боря го няма, живее в Ню Йорк. Интересно дали ходи там на хокей?
Междувременно Меркулов стовари на масата половин дузина „Московско пиво“ и се върна на бюфета за сандвичите и чашите. Отпихме по глътка за начало и когато преполовихме чашите, той извади от чантичката си четвъртинка водка и крадешком я изля в тях. Точно след девет минути, когато според медицинските показатели алкохолът се просмуква в кръвта, аз усетих, че съм пиян. Но през тези девет трезви минути, преди да ме хване алкохолът, проведохме с моя шеф сериозен разговор. Аз повторих въпроса си, а той — отговора.
— Значи все пак Ракитин е шпионин, а?
— Зависи как ще се погледне… Разбираш ли, съветски гражданин не може да бъде шпионин. По член шейсет и пети само чужденците подлежат на углавна отговорност за шпионаж. А юридически погледнато, действията на Ракитин може да се квалифицират като измяна на родината, макар че няма никаква разлика — и в единия, и в другия случай го чака разстрел. Но преди това трябва да има следствие и съдебен процес…
Покрай нас мина група отрядници и офицери в милиционерски униформи. Старшият от тях, дълъг подполковник, приветливо кимна на Меркулов.
— Акулов, началникът на сто трийсет и пето лужниковско отделение — поясни Меркулов. — Не те оставят да си пийнеш спокойно… Та така… С една дума, всичко това са професионални подробности, Саша — квалификация по тоя или оня член… По-правилно е да се зададе въпросът дали Ракитин е изменник. Аз казвам — не е. Но го казвам само като човек, а не като следовател по особено важни дела. Ще кажеш, противоречие? Ами целият ни живот е поредица от противоречия. Ракитин е стигнал до простото заключение, че доктрина номер три означава гибел за съветския народ. И се е опитвал да докаже това с всички средства — позволени и непозволени. При позволените са го обявили за антипартиен националист и фактически са го свалили от длъжност. Опитал се е да призове на помощ общественото мнение. А къде го това обществено мнение? В кухнята на комуналната квартира? Или ето тук… — той огледа масите наоколо — на равнището на „ти приятел ли си или не“? Правителството трябва да е под контрола на общественото мнение в страната си… Ха!