Андропов отмести доклада си настрана и зачете написаното от Савинкин.
„Според екстреното съобщение от моя инструктор С. А. Емелянов, отговарящ за Прокуратурата на СССР, извънградската къща на другаря М. П. Георгадзе е превърната в неофициална банка, където срещу определен процент — от 6 до 8 от сумата на докарания капитал — разни гешефтари от Закавказието дават за съхранение своите милиони, натрупани по нечестен път…
Юрий Владимирович! Напомням ви и за съществуващите у нас сигнали, че в продължение на много години съвместна работа с Леонид Илич Брежнев, който изобщо не го е контролирал, Михаил Порфириевич е осигурявал срещу крупни рушвети помилването и освобождаването от наказателна отговорност на престъпни спекуланти от Грузия, Армения, Азербайджан. Смятам за целесъобразно да се съглася с мнението на др. Емелянов, че трябва да се направи обиск у Георгадзе.
Н. Савинкин.“
Андропов извика по телефона инструктора Емелянов, който дотича след три минути и изпълвайки гърди, застана „мирно“ пред бюрото му.
— Ваше ли е мнението, че трябва да се извърши обиск у секретаря на Президиума на Върховния съвет? — сухо го попита той. Този сух тон бе предизвикан от вълнението, което Андропов винаги се стараеше да сдържа.
— Аз основавам мнението си, Юрий Владимирович, на мнението на следователя Меркулов, който води това дело. А на Меркулов имам пълно доверие, години наред сме работили заедно. Проучих и материалите, точно вчера група спекуланти са откарали в къщата на Георгадзе много ценни вещи и пари. Макар че…
Андропов го прекъсна:
— Какво дело води този следовател?
— За убийството на отговорния служител в Министерството на външната търговия Ракитин и на една негова позната. Разбира се, Георгадзе няма нищо общо с това убийство.
— Продължавайте — кимна Андропов.
— Исках да кажа — продължи мисълта си Емелянов, — че все пак е опасно да се прави обиск у секретаря на Президиума на Върховния съвет на СССР!
— Опасно ли? — попита Андропов и очите му светнаха с негодувание зад стъклата на очилата. — Какво значи опасно? А според вас не е ли опасно да се държи на такъв отговорен пост един корумпиран тип? Секретарят на Президиума на Върховния съвет е рушветчия и мошеник! Ето кое е опасно! Архиопасно! Хайде, другарю Емелянов, да не крием глава като щраусите! Само на пленумите и сесиите се страхуваме да говорим истината — да не би народът или Рейгън да ни разберат погрешно, не дай боже! В Централния комитет можем да назоваваме нещата със собствените им имена! Искам да бъдат взети най-спешни мерки, утре започва седмата сесия на Върховния съвет и аз не мога да допусна да бъде преизбран един мошеник за поста на мой пръв помощник в съветската власт!
Андропов вдигна слушалката на „специалния“ телефон и се обади на генерал Чебриков от КГБ:
— Виктор Михайлович, в момента при мен е моят инструктор Емелянов с интересни сведения за Георгадзе. Те се връзват с онова, което ти ми каза преди време… Така че санкционирам обиска… Какво?… Не, не. Делото се води от прокуратурата и нека така да продължи и занапред. Вие само ще го вземете под внимание и ще проконтролирате тази операция… Вече поставих пред Политбюро въпроса в бъдеще МВР и Прокуратурата да се занимават с вътрешните неуредици в страната. Време е, знаеш ли, да ви разтоварим от тая работа — КГБ има толкова грижи във външния свят, че не бива да пропилява силите си! Впрочем напомни ми кой от твоите хора се занимава с оная операция, как беше… „Експорт“?… Генерал Касарин… Е, добре, желая ви успех. Помня го Касарин, отличен работник и предан на делото… Прав си, именно фанатично! Такива хора са ни нужни сега. Дръж ме в течение. Доскоро.
След като приключи разговора с Чебриков, Андропов се обърна към Емелянов:
— Та как казахте, че е името на този ваш следовател?
— Меркулов — отговори Емелянов.
— Такаа… Да не е роднина на оня Меркулов, бившия министър на МГБ, когото разстреляха заедно с Берия през петдесет и трета?
По бузите на Емелянов избиха червени петна.
— Съвсем не, Юрий Владимирович! Напротив. Неговият дядо и академик Корольов пуснаха в космоса историческия „Восток“ с Гагарин…
При тези думи Андропов леко се усмихна. Откъсна лист от личния си бележник, написа някаква бележка и я подаде на Емелянов.
На кремавата хартия с червен кремълски гриф „Генерален секретар на ЦК на КПСС“ бе написано с едрия полегат почерк на Андропов следното кратко послание: