„До др. А. М. Рекунков,
главен прокурор на СССР
Уважаеми Александър Михайлович!
Санкционирам обиска у М. П. Георгадзе. С делото се занимават следователят Меркулов и новият прокурор на Москва — Емелянов. За резултатите от обиска искам заедно да ми докладвате утре преди започването на сесията.
Ю. Андропов, 22 ноември 1982 г.“
Доловил недоумение в погледа на Емелянов, Андропов каза:
— Сергей Андреич! Ти вече набра богат опит при нас в ЦК, време е да отидеш на самостоятелна работа! Приемай стопанството на Малков, него ще го пратим в пенсия. А за обиска ще ми докладваш утре в десет без петнайсет!
Това е то: кратко, ясно, с партиен подход.
Емелянов с бодри стъпки излезе от кабинета. Генералният секретар отново придърпа доклада си и продължи да го чете:
„Ние ще бъдем винаги и неизменно верни на ленинските норми и принципи, здраво вкоренени в живота на партията и държавата.“
Андропов се усмихна със задоволство. Знаеше, че на това място в залата ще избухнат гръмки овации…
12.
Без да изчакаме края на второто полувреме, ние излязохме от Двореца на спорта и бавно се отправихме към хотел „Юност“, до който тъмнееше входът на станцията на метрото „Спортивна“. Над нас громоляха вагоните на товарен влак — вървяхме покрай насипа на околовръстната железопътна линия. По едно време Меркулов е професионална джебчийска ловкост бръкна в якето ми и извади плика със записките на Ракитин, след което ръката му светкавично ги пъхна във вътрешния джоб на балтона — дори фотоапаратът на вражески разузнавач не би могъл да зафиксира това движение.
В преддверието на „Спортивна“ шефът ми отиде при една от празните телефонни кабини — забелязах, че избра средната от трите, за да няма в съседство чуждо присъствие. После ми поиска три монети от по две копейки — за три разговора. Единият — с Романова в МУР, започнах да пресмятам наум, втория — с Бурденко, а третия? Изглежда, той ще бъде с Емелянов в ЦК.
След четири-пет минути Меркулов се върна при мен, пуснахме петаците си в прорезите на пропускателните апарати и стъпихме на ескалатора. Тук се разделяха пътищата ни за днес. Меркулов потегляше към „Парка на културата“, а аз — към „Ленински проспект“…
— Не се сбогувам — каза Меркулов, когато видя, че пръв пристига моят влак, — ще се видим на „Петровка“ в пет сутринта. Обади се в отдела на Шура, за да кажеш откъде да те вземе колата. Отиваме на важна задача!
13.
Когато позвъних в апартамента на мама, беше вече десет часът. Отвори ми Павел Семьонович Сатин, на лицето му се изписа искрено удоволствие. Започнах да се извинявам за късното идване, но моят така наречен пастрок замаха с ръце и ме повлече към хола. Разцелувах се с мама. Тя беше някак бледа, а ръцете й — ледени. Навярно от половин година не бях я виждал. Въпреки това тя си беше все така младолика — дребна и тъничка като момиче, в светло поло с обърната яка.
— Хайде, Саша, гаврътни една наказателна, а после ще хапнем — кой знае защо се суетеше Сатин. — Ох, пък и аз! Запознайте се, това е Василий Василиевич Касарин, твой колега.
Василий Василиевич стана от фотьойла, дълъг и скован, сякаш глътнал бастун, и без да се усмихва, ми стисна ръка като с клещи, при което каза:
— В известен смисъл.
— Какво „в известен смисъл“? — не разбрах.
— В известен смисъл колега.
Тъпи гатанки. На мен и бездруго ми се беше подула главата от тежкия ден, а и бях ужасно гладен. Сатини сервираха вечерята на ниската стъклена холна маса. Мама никога не бе блестяла с кулинарно усърдие — така и сега ни бе предложен обичайният сатински асортимент от дефицитни деликатеси — филе от черноморска пъструга, черен хайвер и всевъзможни колбаси и салати. Шляпнах на една филия две-три колела хамбургски салам, сложих отгоре няколко резенчета кисели краставички и насърчаван от Сатин, изпих наведнъж чашата с водка. Едва си поех дъх, тази „огнена вода“ направо ме подпали. Павел Семьонович започна с висок глас да разказва нещо, понятно единствено на самия него, мама току скачаше от масата — я за пепелник, я да усили или намали музиката.
По едно време се усетих, че се смея без причина — проявяваше се комбинираното действие на „огнената вода“ с гърмящата смес от водка и лужниковска бира.