Касарин се изправи с целия си ръст и пронизвайки ме с поглед, попита:
— Въпросът стои така — вие с нас ли сте или против нас?
Аз също се понадигнах от мястото си и удивено възкликнах:
— Не ви разбирам, Василий Василиевич! Нима не съм с вас? Прокуратурата е частица от партията, значи съм с вас!
Лицето му стана мрачно, сякаш някой го бе шамаросал.
— Прокуратурата е най-обикновен придатък. Какво значение имат вашата прокуратура или Министерството на правосъдието? Ние сме ги създали, за да изгребват помията. Аз ви говоря за КГБ, за нашата нова съвършена партия, която най-после дойде на власт! Ленин и болшевишката партия завоюваха Русия, КГБ и Андропов — ние — ще завоюваме целия свят!
Реших, че му хлопа дъската, че имам пред себе си пациент на института за душевноболни „Сербски“, като студент ги бях виждал всякакви на практическите занятия по съдебна психиатрия при професор Боброва. Но какво общо имах аз с всичко това?!
Касарин отегчено поклати глава й неочаквано каза със съвсем различен, делничен тон:
— Може би не се изразявам ясно? В прекалено висок стил? Добре, ще минем директно на въпроса, кратко и ясно. Съгласен ли сте да работите за КГБ? Тоест за мен? Аз ще се заема с формалностите… Пред вас се откриват перспективи, за каквито дори не можете да мечтаете, докато сте в правосъдието. При нас има командировки и работа в чужбина, достъп до реалната власт и реалните ценности. Бих ви взел веднага при себе си, но нямам тази възможност — нашият правилник не го разрешава. Първо трябва да проучим, да проверим кадрите на дело и чак след това да ги поканим на работа при нас. Аз отдавна ви наблюдавам, прегледах досието ви в спецотдела на Московския университет. Ние имаме нужда от интелигентни хора, сега вече не приемаме простаци и селяци в органите. За мен интелигентността не е социална принадлежност, а състояние на душата. И така, какъв е отговорът ви?
Просто бях стъписан. Какво толкова им харесах, че сутринта Пархоменко, а сега и тоя генерал ме сваля за сътрудник. Ако беше дошъл на комисията през април за разпределението на младите специалисти и ми беше предложил работа в КГБ, щях да подскачам от радост, сякаш че съм ударил шестица от тотото. А той фактически се опитва да презавербува служител от прокуратурата за някакви свои тайни цели и вече половин час, ако не и повече, ме заглавиква с тия глупости. Все пак попитах:
— Какво трябва да правя?
Касарин сдържано се усмихна. Гадният плъх отново се мярна за секунда и изчезна…
— Аз ръководя операцията „Експорт“. Чували ли сте за нея?
Свих рамене.
— „Прекопаваме“ Министерството на външната търговия и всички търговски представителства в чужбина. Докато синът на Брежнев ръководеше външнотърговските операции, той внедри в нашите подразделения отявлени мошеници. Те се грижеха само за себе си. Не мислеха за родината, за интересите на народа и държавата! Стигна се до сделки с американски, канадски, японски и най-различни други фирми. Много пари, милиони във валута изтекоха от хазната… Засега няма да вземаме от прокуратурата делото на Ракитин. Но аз трябва да съм в течение на всяка следствена стъпка. Друг въпрос е, ако този случай приеме нов обрат — например да се открие някаква връзка с чужбина… Тогава веднага ще взема делото при себе си…
— Василий Василиевич, защо не поговорите за всичко това направо с Меркулов?
— Меркулов работи само за ЦК, не иска и да чуе за контакти с нас. Той вече влезе в конфликт с КГБ по едно друго дело и административният отдел на ЦК подкрепи него, а не нас. Изобщо политиката тук е доста сложна. Савинкин и Емелянов се страхуват от увеличаващата се власт на КГБ и правят всичко възможно да изведат на преден план ролята на Прокуратурата на СССР. Днес получих сведение, че Малков е свален от длъжност и за нов прокурор на Москва Юрий Владимирович е одобрил… Емелянов.
Хич не ми пукаше кого са назначили за нов прокурор. Предостатъчни ми бяха и моите си проблеми. Мъчех се да си представя как би постъпил на мое място Меркулов. Да речем, първо ще извади носната си кърпа и дълго ще се секне. После пак така дълго ще се кашля. Накрая такива ще ги наговори на тоя плъх, че той ще се завре в дупката си и няма да помисли повече да се показва. Това, разбира се, беше пресилено, но знаех със сигурност, че Меркулов би намерил изход от положението. А аз не виждах никакъв и затова пак попитах: