Меркулов, който втренчено го наблюдаваше, попита:
— Зле ли ви е, Михаил Порфириевич? Да извикаме лекар?
Дръпвайки ръка от телефона, Георгадзе го успокои с жест:
— Добре, зле! Това няма значение! Какво говориш, момко! За мен вече няма живот — ти разбираш ли?! След такъв позор един кавказец не може да живее! Обиск у Георгадзе! Как ще гледам сега хората в очите? Даваш ли си сметка?! Не, такъв позор кавказецът не може да преживее… А ти започвай обиска, щом като Андропов е дал одобрението си… Не бой се, няма да стреляме. Ще кажа на хората си. Чудо голямо — милион, десет милиона ще намериш тука! Дрънкулки всякакви, картини. Парите не са мои — порядъчни хора ми имат доверие и ги оставят за известно време при мен. Това да не е престъпление? Както са дошли от музеите тия дрънкулки и картини, така ще се върнат пак там още утре, когато умра… — Георгадзе замълча — дишаше тежко, беше блед и съкрушен. Ръката му се вдигна към сърцето — сигурно то се късаше сега на части. Стана ми жал за този старец.
Най-доброто, което можехме в момента да направим за него, беше да извикаме лекар и да си тръгнем. Лекар извикахме, но веднага след това пристъпихме към обиска.
Обиколихме цялата вила, смаяни от разкоша в нея. Всъщност това беше малък дворец с безброй стаи, доста просторни и уютни въпреки чудатата архитектура с кули, кулички и крепостни стени. Намерихме не само картини от Кустодиев и Айвазовски, но и много безценни творби, изнесени от хранилищата на Московския Кремъл, Ермитажа и Историческия музей: Рубенс, Ван Дайк, Рубльов, Леонардо да Винчи, златни и сребърни статуетки и украшения от най-великите майстори от Средновековието и Ренесанса, царски сервизи с монограма на Николай II, скъпоценни камъни, каквито не са познавали нито височайшите особи, нито нефтените и автомобилните магнати.
След като огледахме всичко това, Меркулов отбеляза тъжно:
— Какво грандиозно гробище за старинни съкровища!
Онова, което намерихме в подземното помещение, напомнящо банков трезор със средни размери, потресе всички ни, дори Рекс. Металните сандъци, наредени на метални стелажи, съдържаха същински приказни богатства. Започнахме да изготвяме протокол за конфискуваните скъпоценности.
След описа на всевъзможните пръстени, обеци, халки, брошки, медальони и огърлици ги прибирахме в кутийките им и ги връщахме обратно в поредния сандък.
Бяха открити още четиридесет милиона рубли, два милиона в чуждестранна валута, сто златни кюлчета и половин пуд превъзходни диаманти — осем килограма, или четиридесет хиляди карата. В няколко торбички имаше и необработени южноафрикански диаманти…
2.
След безсънната нощ и тежката сутрин спах два часа като заклан и се събудих в три следобед от досаден телефонен звън. В коридора се чуваше някаква кавга, но никой нямаше намерение да се обади.
— Да — изкрещях в слушалката, след като изтичах полугол в коридора.
— Имаме новини — невъзмутимо посрещна гневния ми изблик Меркулов.
Намръщих чело:
— Започни от добрите.
Той се прокашля, сякаш му поставях бог знае каква трудна задача.
— Хм… Хм… Щом казваш… тогава… с добрите. Само че не знам коя е по-добрата… Съобщиха ми, че снощи в ресторанта на хотел „Берлин“ е бил убит Юрий Леонович! Нали бяхме решили да го арестуваме, но го изтървахме…
— А лошата?
— Преди час умря Георгадзе.
— Как така „умря“?! — възкликнах смаяно.
— Ами така. Фактът е налице. До обяд е бил на сесията на Върховния съвет, през почивката го е извикал в кабинета си Андропов… Явно го е попитал за обиска и е поискал обяснения за „банката“. Георгадзе изохкал и се строполил, лекарите констатирали смърт. В момента съм в ЦК, чакам Емелянов, ще ходим с него и Савинкин при Андропов…
„Даа — помислих си, — довършихме го тоя старец.“
— Така че по всяка вероятност, Саша — продължи Меркулов, — ще бъда зает най-малко до довечера. Затова иди сега на „Петровка“ в стая 625, Абрикосов, началникът на ОБРСС, се заинтересува от кражбата у Соя-Серко… Да, в следствието ще се включат още двама души — Погорелов от криминално издирване, днес се е върнал от отпуска, и Гречаник от ОБРСС. Гречаник каза, че се познавате… — Наистина познавах Жозеф Гречаник. Този шумен и излъскан нафуканяк беше известна личност в нашия факултет, отговаряше за културно-масовата дейност и завърши една година преди мен. Мислех си, че такъв грандоман като него трябва да е отишъл най-малкото в КГБ, а той бил в ОБРСС… — После ще отидеш в „Склифосовски“ да разпиташ фирмаджията, когото са гръмнали заедно с Леонович, и ще се върнеш в прокуратурата. По някое време и аз ще дойда там…