От двама ни Погорелов избра мен, хвана ме под ръка и ме поведе към асансьорите. Докато се качвахме нагоре, той се наведе към ухото ми и лъхайки на чесън и снощен алкохол, прошепна:
— Получихте ли някакъв инструктаж? От „колегите“? Ония де, от Комитета?
Вдигнах рамене и също така шепнешком отговорих:
— Никакъв. Сега идваме от кабинета на Абрикосов. Той каза само да изчакаме, докато посъбере материали за тоя фирмаджия!
— Фирмаджията няма да проговори — дрезгаво отбеляза Погорелов. — Пет часа го разпитвах. Нали виждате резултата? — хвана се той за гърлото. — Не ми остана глас, прегракнах, а баровецът си е кукуряк! Нищо конкретно не казва. Сега при него е Рашилин!
В самостоятелна стая с табелка на вратата „Влизането на външни лица забранено“ седеше на леглото едър възплешив русокос мъж, пред когото бе изтеглена подвижната масичка, сервирана с болничния обяд в стандартни метални чинии. Лявата му ръка бе бинтована и висеше на гърдите в широка черна превръзка. Съдейки по недокоснатите чинии, болничната храна не харесваше на чужденеца. На белия стол до него седеше млад и мършав дългуч с рогови очила, който го разпитваше, придържайки на коленете си разтворена папка. Отначалото си помислих, че този Рашилин е подчинен на Погорелов и е от МУР, но не познах. Оказа се, че е капитан от Московското управление на КГБ и именно той води следствието по делото за убийството на Леонович и покушението срещу чуждестранния гражданин Мазер. Задавайки поредния въпрос, той старателно записваше отговорите в протокола за разпит. За да не му пречим, застанахме до прозореца. От тук се виждаше магазинът за радиочасти на „Садовое колцо“, чиято неонова фирма светна пред очите ни. Не се намесвахме в разговора на Рашилин с Мазер.
— И по кое време стана всичко това?
— Вече казах. Приблизително в десет и пет минути.
— С кого отидохте в ресторанта? С жена?
— И с жени, и с мъже — отговаряше Мазер на добър руски език с едва доловим акцент, очевидно нямаше нужда от преводач.
— Кажете, ако обичате, имената и адресите им — със сериозен глас помоли капитанът, записвайки вече нещо в протокола, макар че потърпевшият дори още не бе отворил уста да проговори.
„Какво толкова записва?“ — помислих си удивено.
— Ако не се лъжа, и на този въпрос вече отговорих на господин Погорелов.
— Може и да ви задаваме едни и същи въпроси, но ние с него сме от различни служби. Погорелов и МУР издирват убийците, а ние водим следствието. Вече ви разясних съветския закон — делата, свързани с чужденци, се водят от органите за държавна сигурност! — със спокоен глас, като робот каза Рашилин. — Моля, отговорете, господин Мазер!
— Добре, ще повторя: със служители от Търговската палата, УПДК и Министерството на външната търговия. Ние… как се казваше на руски?… поливахме сделка! Срещата беше протоколна и предварително съгласувана с ръководството, с господин Сушков — заместник-министъра на външната търговия на СССР. Можете да проверите!
Пропускайки последните думи покрай ушите си, Рашилин попита:
— Вие къде се намирахте, когато влезе непознатият?
— На масата. Настаниха ни недалече от басейна с каракуди. Не… как бяха? С… шарани!
— Можете ли да опишете външността на този мъж?
— М-м… не, за съжаление, не… Аз тъкмо произнасях тост. За дружбата. За взаимното разбирателство. За мира между Запада и Съветския съюз…
— А вашите сътрапезници — как ви се стори, — дали са го познавали?
— Не. Мисля, че не го познаваха. — Болезнена гримаса изкриви лицето на блондина и той леко докосна ранената ръка. — Освен може би Юрий Юриевич… покойният…
— Кажете, господин Мазер, участвали ли сте с Леонович в някакви сделки от, така да се каже, незаконен характер? — попита отривисто Рашилин и втренчи пронизващ поглед в чужденеца.
Той обаче не се уплаши и спокойно отговори, без да извръща очи:
— Не съм участвал в никакви сделки с господин Юрий…
Капитанът внезапно прекрати разпита и облягайки се на стола, уморено произнесе:
— Ваш ред е, другарю прокурор!
Прибра книжата си в кожената папка с надпис: „На капитан Рашилин от колегите по случай трийсетгодишния му юбилей“, стана, прошепна нещо на Гречаник и с отсечена крачка излезе от стаята.
Настъпи моят ред. Знаех, по-скоро се досещах, че КГБ и ОБРСС заедно или поотделно са започнали с Мазер някаква игра, чиито условия ми бяха неясни. Докато подреждах бумагите си и размишлявах с какво да започна, за да покажа класа на Гречаник, той самият ми показа класа. Взе да вади от модната си дипломатка „джунджурийките“ на Абрикосов — гребена с диаманти, кокаления комплект и други веществени доказателства. Мазер бегло ги погледна без видим интерес. След като подреди антиките на болничното шкафче, Гречаник зачете на глас показанията на шофьора от „Совтрансавто“, в които той твърдеше, че именно господин Мазер му е възложил да прекара торбичката със скъпоценни вещи през съветската граница.