А господин Мазер слушаше всичко това най-невъзмутимо и дълго мълча, след като Гречаник спря да чете и затвори папката. В стаята цареше пълна тишина, само някъде отвън се чуваше гукане на гълъб.
— Познавам госпожа Соя-Серко от няколко години — неочаквано заяви Мазер с безразличен глас. Това прозвуча още по-изненадващо, защото той започваше някак от средата. Трескаво грабнах химикалката и се заех да записвам показанията му дума по дума.
„Често я посещавах в разкошния й апартамент в района на Арбат — пишех аз, — където уговаряхме размяната на стоките. А с господин Леонович се запознах малко по-късно по препоръка на самата Алла Александровна. И пак в Москва, през есента на седемдесет и девета година. С него установихме делови, търговски отношения, които се състояха в следното: аз изпращах в СССР заедно с личните вещи на служителите в нашето посолство големи пратки от дамски шалове с ламе и еко палта, американски дънкови костюми, джинси френско производство, видеокасети, ръчни часовници «Ориент» и «Сейко» и други стоки. В замяна на това Леонович ми осигуряваше икони, картини, сребърни монети, различни религиозни принадлежности и антики. Всичко това аз изпращах в Европа с камионите на нашето посолство или прибягвах до услугите на «Совтрансавто». А шофьорите ми осигуряваше пак Леонович… Що се отнася до гребена с диаманти и комплекта от резбована кост, то аз купих тези антики от госпожа Соя-Серко в хотел «Украйна» в края на миналия месец. За да ги прекарам през митническия контрол, ми трябваше официален документ, че те нямат висока стойност и прочее. Ето защо Леонович ме заведе при свой познат, директор на оказионен магазин. За него не представляваше проблем да ми издаде такъв документ. Тогава госпожа Соя-Серко ни чакаше в колата си срещу магазина…“
След като записах показанията, зададох въпрос на Мазер:
— А познавате ли инженер Ракитин от Министерството на външната търговия?
— Как е пълното му име? — попита той.
— Виктор Николаевич Ракитин.
— Не, не познавам такъв човек — твърдо заяви Мазер.
И аз си помислих: „Да, но ако ти включа сега детектор на лъжата, дявол да те вземе, веднага ще ти се изпари тая твърдост“, а на глас тържествено и официално:
— Господин Мазер! Вашите действия се квалифицират по смисъла на член седемдесет и осем от наказателния кодекс като контрабанда. Наказанието е доста сурово — от три до десет години. Ако ни разкажете подробно за всички престъпления, които са ви известни, то по точка девета от член трийсет и осми можете да облекчите положението си…
Мазер ме погледна изпод вежди и неочаквано попита:
— Извинете, вие наистина ли сте прокурор? У нас толкова млад човек не може да стане прокурор…
Извадих служебната си книжка и я размахах пред очите му, за да прочете „Прокуратура на СССР“, изписано със златни букви.
Явно това му бе достатъчно, защото каза:
— В такъв случай искам да направя официално изявление! Тъй като ми се налага спешно да се върна в моята страна, готов съм да разкрия пред съветската държавна прокуратура… някои тайни сделки на западни фирми с шефове от вашето Министерство на външната търговия, както и… с едно друго ведомство!
Чак сърцето ми подскочи при тези думи.
— Господин Мазер, можете да разкажете на мен всичко, което сметнете за нужно.
Мазер огледа присъстващите, давайки да се разбере, че иска да говори с мен насаме, и аз тъкмо реших да отпратя Гречаник и майор Погорелов, но Гречаник подскочи напред като петел и каза:
— Другарят Турецки не е прокурор, а следовател, дори стажант-следовател! По надзора за дела от такава категория като вашето има специален прокурор за чужденците, името му е Фунтов!
Мръсен копелдак! Задъхах се от ярост — защо говори глупости и ми мъти водата!!!
— Тогава това променя нещата — тутакси заговори Мазер, — настоявам за среща с господин Фунтов, в случай че не може да ме приеме главният московски прокурор.