Бях готов да го удуша тоя проклетник Жозеф, но сдържайки злобата си, започнах отегчително да обяснявам, че както е казал самият Ленин, нашата съветска прокуратура е единственият в страната орган на единоначалство, че разговорът с мен е равностоен на разговор със самия главен прокурор. Че у нас няма курска или калужка законност, което пак е казал другарят Ленин, а има една-единствена законност и тъй нататък… Но Мазер вече не ме слушаше, повтаряйки:
— Моля ви, уредете ми среща с вашия главен прокурор или поне с другаря Фунтов! Моля ви, уредете ми среща с…
Междувременно извади изпод възглавницата си листове, прегънати на три, размаха ги, след което отново ги пъхна, мръщейки се от болка.
Побеснял от яд, аз го накарах да се подпише в протокола, оставих Гречаник да се погрижи за безопасността му и тръгнах с дебелия Погорелов за прокуратурата. Там трябваше да ме чака Меркулов.
Влязохме в кабинета. Меркулов разговаряше по телефона с необикновено тревожен глас.
— Вие ли сте дежурният лекар? С вас говори Меркулов от градската прокуратура… И в какво състояние е Мазер? Да, да, чужденецът!
Затваряйки след себе си и втората врата, двамата с Погорелов се заковахме на място, заслушвайки се в разговора на Меркулов с дежурния лекар. Под краката ни започнаха да се образуват локвички от разтопения сняг.
— Моля… Как така в тежко състояние?! Каква операция му предстои? Докторе, явно го бъркате с някого. Моят помощник току-що го разпита… Кога се случи това?
След като изслуша онова, което му казаха, Меркулов замръзна със слушалката в ръка. От мембраната се чуваха сигнали за свободна линия…
— Ама че негодници — замислено произнесе той, — изглежда, и него ликвидираха…
— Как „ликвидираха“?! — възкликнахме едновременно с Погорелов.
Ние наистина не проумявахме как е възможно Мазер да е в тежко състояние, нали преди трийсет минути го бяхме видели, макар и не в цветущо здраве, но пък и не на смъртно легло?! Навярно в момента ние с Погорелов имахме вид на пациенти от психиатрията „Проф. Кашченко“, пациенти, които далеч още не са за изписване…
— Надявам се, че поне колата не сте освободили? — Меркулов погледна червената потна физиономия на Погорелов.
— Не.
— Тогава да тръгваме! — Като грабна балтона и нахлупи калпака си, той излезе в коридора.
След двайсет и пет минути бяхме в института „Склифосовски“.
— Докторе! Как е Мазер?
Лекарят, който излизаше от операционната придружен от две сестри, се поспря на вратата и отговори на Меркулов:
— Умря… Без да дойде в съзнание… Нищо не можахме да направим…
— Какво му беше? Аз съм следовател, ето картата ми. Какво му беше, можете да не криете от мен?
— Защо да крия? Елате…
Хирургът изчезна зад безшумната врата, ние го последвахме.
Мазер все още лежеше на операционната маса. Не можах да го позная — лицето му беше измъчено и мъртвешки бледо, устните — сини, очите — хлътнали. Меркулов се наведе над него.
— Най-вероятно отравяне — каза хирургът, срещнал въпросителния му поглед, — мисля, че от циановодород. Утре ще разберем със сигурност. Аутопсията ще покаже, засега това е най-точната област на съвременната медицина!
Няколко минути по-късно, след като разговаряхме набързо със сестрите, санитарките, лекарите и Гречаник, ние вече знаехме какво се беше случило в самостоятелната стая, където беше настанен Мазер.
Не само ние с Погорелов бяхме оставили Гречаник „на пост“. Същото нареждане той получил и от капитан Рашилин, който му обещал да изпрати свои хора към девет часа. Но търпението на лейтенанта стигнало само за десет минути, след което той извикал сестрата и хукнал към автомата на партера, за да се обади на някаква своя позната. Сестрата също не се оказала от търпеливите, тя пък се отлъчила „за минутка“. И това било напълно достатъчно. През тази „минутка“ в стаята влязла процедурната сестра — донесла на Мазер болкоуспокояващо средство. Изчакала, докато той изпие лекарството, излязла от стаята и се отправила към служебното стълбище. Според описанието на случайни свидетели тази процедурна сестра била тъмнокоса, под трийсет години, с ярко изразени черти на лицето и дълбоки тъмни очи… Но такава сестра в отделението нямало. Това се разбрало едва когато в стаята се върнала истинската сестра. Тя видяла, че болният не е добре, и премерила пулса му. „Изглежда, е колабирал — казала на влезлия Гречаник, — останете тук, ще изтичам за лекаря.“ След броени минути цяла армия ескулапи се събрали край леглото на Мазер. Но било вече късно…