— Да си се запасил случайно и с фотоапарат? Иначе пропада един чудесен кадър — котаракът Базилио и лисицата Алиса бягат от горкичкия Буратино…
— Е, разбира се, ще изглеждаме нелепо… — започна да се оправдава той, но в този миг се вдигна автоматичната врата на гаража. Ама че физиономия направи естонецът, когато видя нашия маскарад…
За петнайсетина минути Гунар ни закара на гара Нижние Котли, където, все така перчейки се с глупашките бомбета, си купихме билети до гара Расторгуево.
Настанихме се в празния вагон на електричката с въздишка на облекчение и заговорихме почти едновременно като близки роднини, които маса време не са се виждали. Прибирайки театралния реквизит, Меркулов каза:
— Карай подред, Саша, и пести времето — имаме само двайсет и пет минути.
Разказах му за срещата с Касарин, за мама и за предсмъртното писмо на татко. Той ме слушаше с поглед, вперен някъде покрай мен, сякаш се прицелваше в някаква видима само за него мишена. И неочаквано, без връзка с онова, което му разказвах, попита:
— А как си с Рита?
Дори на родната си майка не бих могъл да призная, че обичам тази жена, ето защо сам се изненадах, когато се чух да казвам:
— Ами аз… тя… с една дума… решихме да се оженим… Но какво отношение има това към…
— Никакво.
Меркулов прочисти носа си, обърна се към прозореца, гледа трийсетина секунди застигащите се в далечината гори, след което тихо каза:
— Сега отиваме при генерала от армейското разузнаване Цапко. Иполит Алексеевич, бащата на Виктория Ракитина, чудесен човек. Той е предпоследната ми надежда да разоблича Касарин. В своите дневници Ракитин подробно описва престъпленията на този кагебист. Подробно, но без доказателства. Казаков и съучастникът му, неизвестният мъж в яке с качулка, са наемни убийци. Мадам Соя-Серко очевидно е любовница на Касарин. Много се съмнявам, че Казаков и тя ще дадат показания срещу него. Ракитин е сътрудничил на отдела за стратегически разбработки при Комитета за държавна сигурност и много пъти се е опитвал директно да се свърже с Андропов, дори преди това с Брежнев. Никой обаче не му е вярвал и цялата му информация е попадала в ръцете на Касарин. Там е работата, че самият Касарин, участвайки в задграничните операции — по наводняването на световния пазар с фалшиви пари, завладяването на страните, производителки на суровини, и така нататък, — си присвоява милиони във валута и използва фалшиви долари при командировките си в чужбина. Той е убил Мазер и Леонович, ще направи същото с Казаков (вече се опита) и което е твърде възможно, със Соя-Серко. А щом разбере, че ние разполагаме с така наречените дубликати на Ракитин, ще направи опит да се отърве и от нас. Сега купи тебе, прати по петите ни опашки, набучка навсякъде микрофони, използва услугите на Пархоменко и… на Грязнов.
В интерес на истината Костя с нищо не ме изненада, аз вече бях подготвен за нещо от тоя род. Имах усещането, че познавам Касарин от дълги години, най-малко десет, а бяха минали само два дни от срещата ни в дома на мама.
— Много е възможно и аз да съм направил грешка, като не предадох веднага по назначение дневниците на Ракитин. Вярвах и все още не губя надежда, че ще открием улики срещу тоя генерал. Но признавам, Саша, че толкова безцеремонна наглост не съм очаквал дори от нашите чекисти… Давам ти дума, че ако до края на седмицата не разкрия цялата тази банда, още в понеделник ще отида при Емелянов с материалите срещу Касарин и ще помоля да ме отстранят от това дело. Или ще приема предложението на Емелянов. Което фактически е едно и също.
— Какво предложение?
— Да стана заместник градски прокурор на Москва.
„Супер!“ — възкликнах наум и си представих катърската физиономия на Пархоменко, който от началник на Меркулов ще стане негов подчинен.
— Виждаш ли, Саша — продължи Меркулов сякаш в отговор на мислите ми, — аз лично не виждам нищо съблазнително в това предложение. Да се превърна в задръстен бюрократ, да стана част от партийната върхушка, да се боря за власт… Нашата работа, имам предвид следствената ни работа, е да разкриваме престъпления. — Той го каза така подчертано, сякаш правеше бог знае какво откритие. — Съветският народ, както и всички останали народи, има право да е защитен от убийства, грабежи и най-различни други злодеяния. Представи си, че се запалва къща, а ние знаем, че собственикът е бандит и мръсник. Трябва ли да махнем с ръка и да я оставим да изгори с всичките партакеши? А вътре има деца…