Меркулов се огледа настрани — освен нас във вагона седеше някаква селянка в старо кадифено палто, — извади цигарите си и запали.
— И на мен много неща не ми харесват в нашия живот, но аз нямам намерение да обявявам война на съветската система, аз съм просто един юрист по професия, следовател, и моята задача е да спасявам децата от горящата къща, а не да участвам във вълчата хайка на настървени помияри и импотентни управници…
Сърцето ми се сви. Меркулов заявяваше пред мен или по-скоро пред самия себе си такива неща, за които можехме да отнесем сериозна присъда, ако не и разстрел. Всъщност той ми имаше пълно доверие, но кой знае защо от това не ми беше по-леко и отново, както тогава в Лужники, почти физически усетих на плещите си прекадено тежко бреме.
— Гара Расторгуево. Следва спирка Горки Ленински — безразлично изгъгна глас по говорителя във вагона.
Тръгнахме с Костя към вратата. През прозорците на електричката видях един дореволюционен пейзаж: на високия хълм отсреща имаше старинни къщи с дворове, към които водеше от самата гара дълга дървена стълба.
Меркулов погледна часовника си:
— Ще трябва да успея и да отида за Льолечка в болницата…
„Строго секретно
До началника на
Отдел за специални разследвания
Генерал-майор от КГБ
др. В. В. КАСАРИН
СПЕЦДОНЕСЕНИЕ
Днес продължихме външното наблюдение на следователя от градската прокуратура К. Меркулов и на помощника му А. Турецки.
Двамата отидоха в прокуратурата към девет часа и до обяд престояха в следствената служба.
В 12 часа и 48 мин в Центъра постъпи телефонно съобщение от капитан Грязнов, че:
— началникът на следствената служба Пархоменко е провел оперативка с бригадата за по-активно издирване на убийците;
— Меркулов, Грязнов, Турецки и криминологът Мойсеев са обсъдили резултатите от получените заключения на криминалистичните и прочее експертизи;
— следователят Меркулов е споменал на Грязнов, че е установил коя е тази «Леся», записана в бележника на Куприянова — това е гражданката Алиса Фьодоровна Смитюк. Алиса Смитюк потвърди пред нас, че действително е продала на приятелката си полска козметика за 15 рубли, но така и не е получила парите.
В 13 ч. 01 мин. Меркулов и Турецки се отправиха с «Москвич» МЛС 48–33 към Лианозово на черния пазар за резервни авточасти. Обаче по пътя промениха маршрута и отидоха на Южното пристанище.
В 13:38 Меркулов, Турецки и шофьорът влязоха в автосервиза и скоро автомобил МЛС 48–33 бе приет за ремонт.
Както по-късно се изясни, Меркулов и Турецки бяха успели по някакъв начин да излязат от територията на сервиза и да заминат в неизвестна посока. От този момент нататък прекратихме наблюдението по независещи от нас обстоятелства.
Началник на 5-о отделение
майор П. Смолярчук 24 ноември 1982 година“
10.
Докато наближавахме старата, но все още здрава тухлена къща на Цапко, си мислех, че през всички епохи на човешката история свидетелите са представлявали по-голямата част на човечеството, а извършителите на престъпления — по-малката. В нашето дело бившият зам.-началник на ГРУ беше свидетел, но в други дела… Невъзможно е през дългогодишната си сложна и напрегната служба генерал-лейтенантът да не е извършил поне едно–две престъпления. В името и за благото на отечеството, разбира се…
Меркулов предпазливо надникна през открехнатата врата (явно тук не се страхуваха от крадци, щом не заключваха вратите си) — млада гърдеста жена шеташе край кухненска печка. Опитах се да отгатна каква може да се пада на стария генерал: прислужница, внучка, болногледачка? Беше доста привлекателна: висока, с гъсти и извити черни вежди, с малко едра брада и ниско чело, навярно будеше греховни чувства.
— Добър ден! Пречим ли?
— Ах, вие ли сте?! Ни най-малко. Заповядайте, Иполит Алексеевич е горе.
Говореше с плътен алт и ясно изразено северняшко произношение.
В стаята горе светеше синя лампа. Генералът седеше пред дъсчена маса с изстърган до блясък плот и ниско свел белокосата си глава с кротко набръчкано лице, разглобяваше на части пистолет (отново пистолет! кой ли поред?!) с пречупен кръст и монограм на ръкохватката. Меркулов побарабани с пръсти по стъклото на отворената врата, той трепна, остави работата си и стана да ни посрещне.