На минаване покрай бюфета се спря и го отвори. На полицата имаше гарафа с водка и чиния с кисели краставички, нарязани на тънки колелца. Оставайки с гръб към нас, генералът припряно си наля чашка и я изпи на един дъх. Видях как под тънкото сукно на генералския кител конвулсивно потреперва леко превитият му гръб.
— Да ви предложа по чашка? — обърна се той и посочи бюфета. — След малко Таля ще сложи масата и ще обядваме каквото дал господ. Тъй че няма ли да пийнете по един аперитив?
— Благодарим ви, после.
Той продължи да крачи, пъхнал ръце в панталоните с алени лампази, и като направи два тура из кабинета, отново заговори:
— Мисля и размислям как най-точно да отговоря на въпроса ви — защо всъщност загина нашият Виктор. И знаете ли, Костя, какво ще ви отговоря… Аз например мразех военната служба, но цял живот бях военен. Защо, ще попитате. Ами защото повсеместно и непрекъснато се твърдеше, че най-важното в живота е всеотдайната любов към родината, но вътрешно всеки бе убеден, че най-важното е да си намери хубава работа с добра заплата, да го удари на аванта; да не се подчинява, а да властва над другите. Витя обаче не беше такъв… Витя някак за цял живот си остана верен на идеалите. Искаше да бъде полезен в своята област — външната търговия. Това министерство е някак показно, за него, за експорта, работи цялата наша съветска система. Ама все на празни обороти! А Витя се сблъска и с корупция. И министърът, и неговите заместници, както впрочем и целият апарат гледат само как да крадат кой каквото може. А у нас всичко може. И когато поведе борба с корупцията, Виктор претърпя поражение. И това е някак обяснимо. Успешно можеш да се бориш с корупцията само в случай, че тя е частно явление. Но когато цялата система е прогнила, тук никаква борба не може да помогне. Защото фактически влизаш във война с цялата система. А както е известно, системата е оглавена от партийния апарат. И този апарат разполага с безброй привилегии, които по своята същност са пак корупция, но легализирана някак от самия партиен апарат. Борбата с корупцията в една корумпирана държава е безумна донкихотщина…
Без да го съзнава, генералът ни описваше перспективите на нашето разследване.
— Иполит Алексеевич! Иполит Алексеевич! — прекъсна го Меркулов. — Моля ви, слезте на земята и ни разкажете за Касарин. Ние сме следователи, а не функционери от Политбюро.
— Аз пък какво се отнесох! — възкликна Цапко и започна да ни разказва интересни неща…
… Това се случило на 7 март 1982 година. По тесния лъкатушещ път от Берн към Люцерн се движел брониран автофургон, който карал трийсет милиона долара, предназначени за една от братските компартии. Фактическият изпращач бил ЦК на КПСС, фиктивният — подставената фирма „Контекст“.
Шофьорът и двамата придружители на пратката не забелязали веднага, че пътят е блокиран — напряко стояла кола с присветващи фарове, а до нея мъже в униформи, полицаи или граничари. Шофьорът понечил да обясни, че документите им са редовни, но не успял — отдясно и отляво срещу тях били насочени автомати. Един от „полицаите“ се усмихнал:
— Спокойно, момчета. Не ви искаме пропуск. Отваряйте вратите! Къде са ключовете?
Шофьорът препсувал на руски, другите двама мълчали. Тогава „полицаите“ намерили начин да го принудят да се подчини. Завързали придружителите, залели ги с туба бензин и поднесли към единия запалка:
— Ако не ни кажеш кода да отворим вратите, твоите другари ще пламнат като факли!
Наложило се да им даде ключовете и да разсекрети защитната система. Чувалите с долари били преместени в „полицейския“ автомобил. След двайсет и пет минути на местопроизшествието пристигнали истински швейцарски полицаи, но следите на бандитите се губели нагоре из планината…
… Преди година КГБ подготвил операция за завладяване на помещенията на една лондонска компания за съхраняване на скъпоценности, с цел да се дестабилизира световният пазар чрез изземване на голямо количество злато от оборота. Акцията била проведена успешно — четирима бандити откраднали три тона злато в кюлчета и две торби с южноафрикански диаманти. И в този случай бил приложен методът с бензина — така бандитите принудили двамата пазачи да им дадат ключовете от сейфовете… Обаче откраднатото злато и диаманти не постъпили в съветската хазна… Тази операция трябвало да мине под контрола на Касарин. Но той докладвал, че е била проведена от неизвестни лица без негово знание.
Ракитин настоял тези два случая да се разследват, като обърнал внимание на ръководството, че по същото време Касарин е бил в чужбина и грабежите са извършени по идентичен начин. Нещо повече, един от съветските агенти, опитващ се да съобщи факти за странното поведение на генерала от КГБ, загинал в автомобилна катастрофа. Случаят обаче бил потулен.