Фотографката остана права до парапета, вторачена в забулените в мъгла върхове.
На Меркадо му се прииска да я помоли да си отиде, ала не го направи.
— Надявам се това да не предизвика проблем — каза накрая.
Вивиан завъртя глава към него.
— Ние просто пихме кафе. Докато чакахме Франк.
Хенри кимна.
Тя се обърна и се облегна на парапета.
— Ти не беше ревнив.
— Не бях.
— Тримата се къпахме заедно.
— Да… Е, едно е да се изкъпеш с някого, а съвсем друго — да спиш с него.
— Едното е прелюдия към другото. И ти го знаеше.
— Не ми излизай с тоя аргумент, Вивиан.
Тя мина покрай него и влезе в стаята.
Меркадо остана на балкона още няколко секунди и я последва през плъзгащата се врата.
Вивиан лежеше на неоправеното му легло, все още по шама, но я беше запретнала до кръста си, разкривайки черния си полов триъгълник.
— Това ще оправи нещата помежду ни — каза му.
Хенри разбра смисъла на тези думи. „Съжалявам — означаваха те. — Връщам ти твоята гордост. Освобождавам те от гнева“.
Той пусна халата си на пода, събу си гащетата, качи се на леглото и като коленичи между широко разтворените ѝ крака, понечи да съблече шамата ѝ.
— Недей — спря го Вивиан. — Така.
Меркадо я погледна въпросително.
— Така, Хенри. Нали разбираш.
Той кимна.
Тя протегна ръка, хвана твърдия му член и го притегли към себе си. Хенри се отпусна върху нея и Вивиан го вкара в себе си, обгърна го с бедра и го придърпа още по-близо.
Меркадо започна да тласка и след малко тя свърши, издавайки тих стон — същия като стона, който беше чул онази нощ. Той продължи движенията си и Вивиан свърши отново, после Хенри усети, че се изпразва в нея.
Лежаха един до друг и се държаха за ръце, загледани в бавно въртящия се вентилатор на тавана.
— Сега разбираш ли? — попита тя.
— Да.
— И разбираш, че това е между приятели.
Той не отговори.
— Нараних те и сега се чувствам по-добре. Искам да се успокоят и твоите чувства. Към мен. И към… всички нас.
— Разбирам.
— Надявам се. Ако не веднага, постепенно.
Когато Хенри отново видеше Пърсел, искаше да каже Вивиан. Когато седнеха заедно на по чаша, тримата щяха да са квит, макар че Франк нямаше да го знае. Но щеше да го знае Хенри Меркадо.
Сега той наистина се чувстваше по-добре. Не изпитваше гняв или ако изпитваше, вече го нямаше онова усещане за безпомощност. Ала изпитваше усещане за загуба. Искаше да е с нея.
— Поне ми кажи, че ти е доставило удоволствие — каза ѝ.
— Винаги ми е доставяло удоволствие.
— Още веднъж?
Вивиан погледна часовника.
— Трябва да тръгвам.
— Някой друг път?
— Не. Това няма да се повтори. — Тя се надигна и понечи да спусне крака на пода, но Хенри постави длан на тила ѝ и нежно я притегли към себе си.
Вивиан се поколеба, после му позволи да наведе лицето ѝ към влажния си пенис и го пое в устата си. Застана на колене между краката му и дългата ѝ черна коса се посипа върху бедрата му. Меркадо свърши, извивайки гръб, и Вивиан не се изправи, докато в него не остана нищо. След това клекна върху прасците си и го погледна. Спермата му се стичаше по брадичката ѝ.
Погледите им се срещнаха и тя се усмихна, смъкна шамата и се изправи върху леглото, после направи кръг около Хенри, който безмълвно я наблюдаваше.
Вивиан скочи на пода, избърса лицето си със салфетка, облече си шамата и тръгна към вратата.
— Благодаря за кафето.
— Пак заповядай.
Тя излезе и Меркадо впери очи във вентилатора.
— Обичам те.
35.
Пърсел взе такси от летището до хотела и се обади в стаята на Меркадо. Срещнаха се на кафе в коктейлната на „Хилтън“, където поднасяха и закуската.
Меркадо се надяваше да дойде и Вивиан — така щеше да преживее онзи посткоитален миг, който според нея щял да го накара да се почувства по-добре. Срещата само на двамата рогоносци някак си не му донесе такова удовлетворение.
— Къде е Вивиан? — попита той.
— Позвъних и в двете стаи, но не ми вдигна.
На Хенри му се искаше да каже, че тя вече не е в неговата стая, ала вместо това отвърна:
— Може да е заспала, сутринта стана много рано. Потърси я пак.
— Сама ще слезе.
Келнерът им донесе менюто за закуска.
— Всяко ядене ми напомня за глада в страната — отбеляза Меркадо.
— Поръчай си нещо леко.
— Ти си голям циник, Франк. Ако Вивиан беше тук, нямаше да го кажеш.
Пърсел го погледна над горния ръб на менюто, но не отговори. Избра си богата закуска и поясни: