— Носи се слух, че предпазливо го разпитвали за авоарите му в страната и чужбина и той им давал по лъжичка на час в замяна на живота на свои роднини.
— А какво ще се случи, след като им даде всичко?
— Марксистите удушиха с възглавници няколко стари аристократи и обявиха смъртта им за естествена — отвърна Хенри. — Такава ще е и неговата съдба. Или нещо подобно.
Пърсел отново кимна.
— Според тебе императорът знае ли къде е черният манастир?
— Интересен въпрос. Императорският двор обикаляше страната, за да раздава правосъдие, да помилва осъдени, да дарява пари на черквите и така нататък. Редовно посещаваха Ковчега на завета в Аксум. Тъй че е възможно императорът да е ходил и в черния манастир, обаче инстинктът ми подсказва обратното. И даже да е ходил, не би могъл да даде координатите му на тъмничарите си.
— Да де, нали не е бил зад волана на туристическия автобус.
— По-скоро са му донасяли Граала някъде извън манастира.
— Например в Шоан.
— Възможно е. Императорският двор е бил забулен в тайнственост в продължение на три хилядолетия. В сравнение с него японският императорски двор е като разграден двор.
— А в сравнение с Ватикана всяка друга затворена институция прилича на бюро „Справки“.
— Твоите антипапистки възгледи ме дразнят, Франк. Не забравяй, че си на работа във ватиканския вестник.
— Бог да ми е на помощ.
— Така или иначе, етиопският императорски двор вече не съществува.
— Освен ако Ган не постигне своето.
— Това е невъзможно. Няма връщане назад.
— Според мене си прав, Хенри. И като стана дума за сър Едмънд, къде е той?
— И аз започвам да се чудя.
— Каза, че щял да пристигне на двайсет и четвърти, което беше вчера. Но помоли да го почакаме четири дни, преди да го отпишем.
— Значи ще го чакаме. Ако обаче не се появи, ще тръгнем. Без него.
— Онези карти ни трябват.
— Имаме аероплан.
— Въздушното разузнаване не може да замени топографските карти. Едното допълва другото. Пък и полковник Ган притежава умения, каквито ние нямаме.
— Мисля, че ще се справим и без него. Но няма да се справя без вас с Вивиан.
Пърсел го погледна.
— Би ли ми обяснил пак защо всъщност рискуваме живота си?
— Моите мотиви, Франк, както и твоите, се менят ежедневно. Понякога мисля за безсмъртната си душа, друг път си мечтая как ще стана богат и прочут и ще обикалям света с Граала. Сигурен съм само в едно: тримата сме избрани да го направим и ми се струва, че ще разберем причината чак в присъствието на Граала и Светия Дух.
— Добре. Брой ме, даже Ган да не се появи. Ще питам и Вивиан.
— Излишно е да я питаш. — Меркадо завъртя глава към фоайето. — Но ако непременно държиш, тя идва.
Вивиан влезе в коктейлната с голяма найлонова торба в ръка. Носеше панталон каки, торбест пуловер и практични обувки. Видя ги веднага и усмихнато се насочи към масата им.
Хенри се изправи, усмихна ѝ се и изтегли стола ѝ назад.
Вивиан целуна по бузата и двамата и седна.
— Предположих, че ще ви заваря в бара, както обикновено.
— Сега тук сервират закуската — осведоми я Меркадо. — Но мога да ти поръчам „Блъди Мери“.
— Не, мерси. За какво си приказвате?
— За въздушното разузнаване — отвърна Пърсел.
Тя го хвана за ръката.
— Ти беше невероятен, Франк! Имаш ли и други способности, за които още не си ни споменавал?
— Не мога да връзвам папийонка.
Вивиан се засмя и грабна препечената филийка от чинията му.
— Умирам от глад.
— Тъкмо разправях на Франк, че пилотирането му ни направи страхотно впечатление — каза Меркадо.
Тя погледна Пърсел, който се опитваше да привлече вниманието на келнера, после се обърна към Хенри. Той ѝ се усмихна. Фотографката направи престорено сърдита гримаса.
Сервитьорът дойде и Вивиан си поръча чай и плодове, след това изяде една от наденичките на Франк.
— И двамата изпитваме угризение заради глада — каза ѝ Меркадо.
— Ти ли си го предизвикал, Хенри?
— Аз си взех само едно корнето.
— Е, трябва да си поддържаш силите. Ще имаш нужда от тях.
— Основателен аргумент. — Меркадо не получаваше пълно удовлетворение от тази среща, така че предложи: — Може би не е зле да се изясним за сутринта.
Вивиан реагира с известно закъснение.
— Какво искаш да кажеш?
— Франк се чудеше защо сме пили заедно кафе на моя балкон.
Тя се обърна към Пърсел.
— Наистина ли си се чудил?
— Хенри вероятно е изтълкувал въпроса ми неправилно.
Вивиан отново погледна Меркадо, който каза на Пърсел:
— Извинявай. Стори ми се, че нещо ревнуваш.
Франк впери очи в него.