36.
Малкото такси „Фиат“ се изкачваше по мъгливия склон към летището. Пърсел и Вивиан седяха отзад, Меркадо — до шофьора.
Стелещата се мъгла скриваше пистата и хангарите.
— Няма проблем, ако решиш да не идваш — увери Франк своя по-възрастен колега. — Не е зле да се подсигурим все някой от нас да оцелее.
Хенри не отговори.
— Някой трябва да продължи мисията. И да разкаже нашата история.
Меркадо отвори вратата и слезе от таксито.
Пърсел каза на шофьора да почака и се обърна към Вивиан.
— В случай на проблем с властите. Или с Хенри.
— Сутрин никога не е в настроение.
— Няма откъде да го знам. — Той отиде в хангара да завери плана на полета и по пътя с изненада установи, че още е ядосан на Хенри, пък и на Вивиан, за кафето на балкона. Тя нямаше защо да остава насаме с Меркадо. Ала и тримата съзнаваха, че през идващите седмици ще има още такива моменти.
Зад бюрото в канцеларията седеше и пушеше млад лейтенант от военновъздушните сили. Синьоре Бокачо беше дал на Пърсел няколко заявки за план на полет, като го посъветва да ги попълни предварително, и Франк го бе направил на английски, международния език на въздухоплаването — освен в Етиопия, очевидно.
Лейтенантът хвърли поглед на формуляра и веднага си пролича, че не може да го прочете.
— Къде отива?
— В Гондар. — Пърсел посочи съответната графа.
— Защо?
Франк му показа журналистическата си карта и паспорта си.
— Газетана.
Етиопецът махна с ръка към пистата.
— Кой пътува с вас?
— Газетана. — Пърсел вдигна два пръста.
Лейтенантът поклати глава.
— Не. — И му даде знак да си върви.
Франк измъкна индиговото копие на заявката от джоба си и го остави на бюрото. Етиопският бир беше тотално обезценен, но с кламер за формуляра бе прикрепена банкнота от петдесет хиляди лири — четирийсетина долара.
Лейтенантът погледна парите, приблизително равняващи се на една негова месечна заплата, взе печата, подпечата копието и записа часа.
— Върви!
Пърсел грабна заявката и излезе от хангара.
Хенри не се беше възползвал от таксито и разговаряше с Вивиан край нейвиъна. Франк плати на шофьора и тръгна към самолета.
— Проблеми? — поинтересува се Меркадо.
— Ще ни компенсират ли подкупите?
— В Народната република няма подкупи. Само потребителски такси.
Вивиан намести чантата с фотоапарата си на рамо и се обърна към Франк.
— Тъкмо казвах на Хенри, че успях да взема няколко широкоъгълни обектива от бюрото на Ройтерс. Те имат и добра лаборатория за увеличения. — И добави: — И не задават въпроси.
— Чудесно. Готови ли сме? На някого да му се ходи до тоалетната? Как си с мехура, Хенри?
— Цялата система функционира перфектно.
Пърсел потупа брезентовия си сак.
— Взех от хотела едно шише с широко гърло, ако ни се наложи да го използваме. Сети ли се да купиш бинокъл?
— Взех назаем от пресслужбата — отвърна Меркадо, после, когато се приближиха до крилото, посочи ракетното устройство и попита: — Какво е това?
— На тебе на какво ти прилича, Хенри?
— На ракетно устройство. Ще обстрелваме ли нещо?
Докато Пърсел му обясняваше, Меркадо забеляза дупките от куршуми по корпуса и им ги показа.
— Случайни попадения — увери двамата си спътници Франк, покатери се на лявото крило, отключи люка и го плъзна назад. От кабината се разнесе мирис на мухлясала кожа и хидравлична течност. Пърсел подаде ръка на Меркадо и му помогна да се качи.
— Избери си което и да е място отзад.
— Няма седалки.
— Седни върху чувалите с кафе.
Хенри недоволно се вмъкна вътре и Франк помогна на Вивиан. Тя се настани на дясната седалка.
Пърсел влезе последен и затвори капака.
— Там отзад има предпазен колан, Хенри.
— Работя по въпроса.
Франк закопча своя колан. Фотографката последва примера му.
— В заявката на полета пише, че излитаме в шест трийсет и осем. Би трябвало да стигнем до Гондар за по-малко от три часа. Ако се забавим, онзи, който приеме заявката ни на тамошното летище, ще го направи на въпрос. Но понеже се налага да се отклоним от заявения маршрут, може да кацнем след десет. Ще се оправдая с насрещните ветрове.
— А ако знаят, че няма насрещни ветрове? — Меркадо повдигна вежди.
— Те знаят само онова, което им съобщават другите пристигащи пилоти. А се съмнявам, че от столицата до Гондар има особено голям въздушен трафик.
Разтвори картата на синьоре Бокачо и я погледна.
— Значи ще направим така. Издигаме се на три хиляди и шестстотин метра и се опитваме да развием двеста и осемдесет километра в час. Щом забележим езерото Тана, ще се спусна максимално ниско и бавно ще обиколим районите, където смятаме, че може да е черният манастир. Освен това ще хвърлим един поглед на балнеокурорта и постройката, означена като incognita. Вивиан ще направи широкоъгълни снимки, после по някое време ще трябва да се издигнем на хиляда и осемстотин метра, надморската височина на Гондар. С малко късмет ще кацнем там най-късно в десет.