Нейвиънът продължи да се издига и на три хиляди и петстотин метра Пърсел си поотдъхна. Зави на северозапад и попита:
— Нещо против да запаля?
Очевидно никой нямаше нищо против и Франк запуши.
— На някого да му трябва шишето?
— Вече е късно — отвърна Вивиан.
— Как се справяш, Хенри? — осведоми се Пърсел.
Никакъв отговор.
Вивиан завъртя глава.
— Добре ли си?
— Нищо ми няма.
— Искаш ли вода?
— Нищо ми няма.
— Вчера опитва ли се да излетиш? — обърна се тя към Франк.
— Вчера оставих синьоре Бокачо да излети. Освен това използвахме по-дългата писта.
— Може ли другия път пак да използваме нея?
— Може.
— А как мина кацането?
— Не се тревожи.
— Може ли да си дръпна?
Той ѝ подаде цигарата.
Продължиха на северозапад и Пърсел предложи на Меркадо:
— Не е зле да се запознаеш с топографските карти.
— Не ги ли взе ти?
— Майтап ли си правиш, Хенри?
— А… ето къде били.
Вивиан се засмя.
Пърсел се отпусна назад, провери уредите и с радост установи, че скоростомерът е проработил.
— Съгласен съм другия път да играя ролята на потенциалния оцелял — информира го Меркадо.
— С удоволствие ще се лиша от малко баласт при излитането.
Франк погледна наляво. От въздуха пейзажът изглеждаше невероятно красив. Ето какво беше подарил на човечеството Бог. Всъщност най-древните останки от предшественици на човека, датиращи отпреди повече от три милиона години, бяха открити в долината на река Аваш. И оттогава хората дълго и мъчително се бяха изкачвали към… нещо.
Вивиан го снима, после снима седящия върху чувалите с кафе Хенри. Той взе апарата от ръцете ѝ и каза:
— Обърни се насам.
Тя усмихнато се обърна и Меркадо я щракна.
— Е, нашето пътуване започна — каза Вивиан.
— За малко да го приключим още при излитането — отвърна Хенри.
— Усетих как свети Христофор и ангелите повдигат крилете ни — увери го тя.
Пърсел понечи да отговори нещо остроумно, но като се замислеше за излитането, не можеше да открие причина за случилото се.
Вивиан отново докосна медальона със св. Христофор.
— Благодаря ти.
— Ами на мене?
— Другия път използвай по-дългата писта.
Продължиха в мълчание. Етиопия се носеше под крилата им. Някъде долу, каза си Франк, се намираше обектът на тяхното търсене. И може би ги очакваше.
37.
На около час от Адис Абеба Пърсел забеляза големия завой на Сини Нил, наклони самолета надясно и последва течението на север. Летяха с двеста и осемдесет километра в час и засега всичко вървеше нормално, като се изключеха планинските течения. От кафето в конопените чували се разнасяше приятен аромат.
Франк си мислеше за логистиката на тяхното пътешествие, за изненадите, които се криеха в дреболиите.
— Ако възникне проблем, когато се приземим в Гондар, може да конфискуват лентата ти — каза той на Вивиан. — А ако видят, че сме снимали с широкоъгълен обектив, ще има да се обясняваме.
— Ще скрия заснетите филми.
— Може да те претърсят.
— Веднъж скрих един филм на онова място, дето не го огрява слънцето — сподели с тях Меркадо.
— Не ме изкушавай, Хенри. Не бива да открият филма в нас. Може би в чувалите с кафе — предложи Пърсел.
— Наземният екип в Гондар няма да пропусне да свие един-два чувала — предупреди Меркадо.
Франк забеляза, че сенникът над предното стъкло е разкъсан и е залепен с тиксо. Дръпна лепенката и каза.
— А тук може да скрием картите.
— Даже в Гондар да не възникнат проблеми, когато слезем от аероплана, властите ще го претърсят и сигурно ще намерят този тайник — отбеляза Хенри.
Пърсел не отговори.
— Ако заявим, че нямаме нищо общо с картите и филма, синьоре Бокачо ще трябва да дава обяснения в столичната полиция, докато ние даваме обяснения в гондарската щабквартира на Гетачу — прибави Меркадо.
Франк се замисли и реши, че колегата му е прав.
— Ти какво предлагаш?
— Предлагам да рискуваме и да приемем, че на летището в Гондар всичко ще е наред. И да носим филма и картите с нас. Ако все пак ни задържат, те вече ни очакват и филмът и картите ще са най-малкият ни проблем.
Инстинктът подсказваше на Пърсел да не се размотава с инкриминиращи доказателства в една полицейска държава. Особено след предишните им арести. Ала Хенри Меркадо участваше в тази игра много по-отдавна от Франк Пърсел. Пък и явно нямаха избор.
— Ще нося филма в чантата си — каза Вивиан. — Най-доброто скривалище е пред очите на всички. Още щом се опиташ да скриеш нещо, вече си загазил.