— Никой не го знае по-добре от тебе — отбеляза Меркадо.
Тя не му обърна внимание.
— Франк ще носи картите. Не е като да носим оръжие или портрет на императора.
Пърсел кимна.
— Добре. Кацаме в Гондар и взимаме всичко с нас. Аз давам плана на полета на дежурния и после хващаме такси до града.
Хенри също имаше известни съображения за целта на тяхното пътуване.
— Ако Гетачу някак си е научил, че сме се завърнали в неговото леговище, според мене той няма да се появи веднага. Ще ни наблюдава, за да види какво правим пак в Етиопия.
— Едва ли е толкова умен — възрази Пърсел. — Мисля, че се подчинява на първичните си импулси.
— Ще разберем в Гондар.
— Може ли да сменим темата? — обади се Вивиан.
— Да помислим по следния въпрос — предложи Франк. — Когато се отправим да търсим черния манастир, не бива да пътуваме на север от Адис Абеба като предишния път. Какво ще кажете?
— Аз лично не бих го направила — съгласи се фотографката.
— По някое време след въздушното разузнаване, когато установим възможните местонахождения на манастира, ще се върнем в Гондар, ще оставим там аероплана и ще купим или вземем под наем джип — продължи Пърсел. — Пътят от Гондар до района, който трябва да проучим, е пет-шест часа, докато от столицата е три-четири дни.
— Гондар наистина е най-подходящата отправна точка — потвърди Меркадо.
Известно време летяха в мълчание. Франк следваше Сини Нил на север и поддържаше еднаква скорост и височина.
— Ходи ми се по нужда — каза Вивиан.
Меркадо ѝ подаде празното шише.
— Затвори си очите — помоли го фотографката. — И ти, Франк. — После си смъкна панталона и гащичките и се облекчи.
— Сега е мой ред — обяви Пърсел. — Затвори си очите, Хенри. — И си свали ципа.
— Ще ти го подържа, за да можеш да пилотираш. — Вивиан се засмя. — Шишето де!
Франк подозираше, че на Хенри не му е смешно. Хвана щурвала с лявата си ръка и члена си с другата, докато Вивиан му държеше шишето.
— Готов съм.
Тя протегна шишето на Меркадо, който също го използва. Всъщност, помисли си Пърсел, през идните дни и седмици непрекъснато щяха да са заедно и в много по-интимни моменти. Добре че и тримата бяха приятели.
В 08:32 Франк забеляза сред хълмовете езерото Тана. Висотомерът показваше три хиляди и шестстотин метра и водната повърхност изглеждаше на около два километра под тях, което означаваше, че се намира на около хиляда и шестстотин метра надморска височина. Гондар трябваше да е някъде в мъгливата далечина на трийсетина километра северно.
Франк посочи езерото и каза:
— Стигнахме доста бързо и сигурно ще имаме около час да огледаме района.
Започна да се спуска. След трийсет минути бяха на около триста метра над земята и висотомерът показваше хиляда и деветстотин метра надморска височина.
Бавно завиха над източния бряг на езерото и Хенри, който беше разгърнал една от картите пред себе си, заяви:
— Ей там е манастирът „Тана Киркос“, за който спомена полковник Ган. Виждате ли го? На онзи скалист полуостров, който се вдава в езерото.
Вивиан вдигна фотоапарата и снима през плексигласа.
— Преди близо четирийсет години някъде край този бряг се е установил на лагер батальонът на отец Армано — каза Меркадо.
Езерото лежеше сред скалисти хълмове, лесно отбраняем терен за останалия без хора батальон на отец Армано. Същото се отнасяше за разположения на скалист полуостров манастир „Тана Киркос“, помисли си Пърсел. Черният манастир обаче нямаше нужда да се отбранява, защото беше скрит. Не се забелязваше дори от въздуха.
Франк направи поредния бавен завой и каза:
— Да опитаме да открием балнеокурорта.
Меркадо вдигна бинокъла пред очите си, а Вивиан прилепи нос към плексигласа.
— Ей там! Виждате ли го?
Пърсел наклони самолета надясно и намали скоростта. Под края на крилото ясно различи белия балнеокурортен комплекс и тревистия район наоколо. Забеляза главната сграда, в която бяха паркирали джипа и бяха открили отец Армано, както и тесния път, по който бяха стигнали до баните. И отново се зачуди защо е завил точно по тази обрасла просека.
— Ето го серния басейн! — развълнувано съобщи Вивиан.
Франк впери очи в басейна, после я погледна. Онази нощ там долу бяха станали участници в невероятно стечение на обстоятелства и сега от въздуха и на светло всичко това си оставаше също толкова непонятно, колкото беше и в нощния мрак.
— Оттук е адски красиво! — каза Вивиан и направи няколко снимки. — Трябва да се върнем и да открием останките на отец Армано. Ватиканът има нужда от мощите му — напомни им тя.
Пърсел нямаше какво да каже по въпроса, но ги информира: