Хенри също се взираше към хангарите и паркираните около тях военни коли.
Нейвиънът спря и Франк рулира към хангарите.
Вивиан вдигна фотоапарата си, но Меркадо я спря.
— Тук не може да снимаш.
Тя прибра фотоапарата в чантата си.
Един транспортен С-47 бе кацнал наблизо и Пърсел се зачуди дали е онзи, който му беше попречил да излети по по-дългата писта на летището в Адис Абеба. Номерът на опашката му се струваше същият, ала не бе сигурен.
Спря до хангара и угаси двигателя. След четири часа във въздуха най-после се възцари тишина и можеха да разговарят спокойно, но никой нямаше какво да каже.
Франк отключи люка, плъзна го назад и студеният планински въздух нахлу в задушната кабина.
— Вземете всичко, оставете само шишето — каза той.
Измъкна се на крилото и се обърна, за да помогне на Вивиан и Меркадо.
Четирима мъже в масленозелени униформи и с кобури на кръста ги наблюдаваха.
Познаваха нейвиъна, естествено, и Франк виждаше, че са очаквали от кабината да излезе синьоре Бокачо или някой от етиопските пилоти, които използваха самолета, за да изстрелват димни ракети по враговете на държавата.
— Радостното е, че изглеждат изненадани от нашата поява — отбеляза той.
Тримата скочиха на бетона и тръгнаха към военните. Единият от етиопците, капитан, им даде знак да влязат в офиса на хангара, настани се зад бюрото и впери очи в тях.
Носеше червената звезда на новата марксистка власт, но допреди шест месеца сигурно беше носил юдейския лъв. Пърсел се надяваше, че няма да се окаже племенник на Гетачу и че знае международния език на пилотите, а също и че вярва в международното братство на хората, които покоряват висините. А можеше да се окаже и задник.
— Кои сте вие? — попита на английски капитанът.
— Журналисти от Адис Абеба и приятели на синьоре Бокачо — отвърна Франк.
— Каква е целта на посещението ви?
— Идваме да разгледаме древния град Гондар.
— Защо?
— Защото е много прочут.
Капитанът се позамисли, после каза:
— Планът на полета, паспортите и акредитациите ви.
Пърсел му даде формуляра, после му дадоха и паспортите и журналистическите си карти. Етиопецът проучи паспортите и провери имената им в някакъв напечатан списък. Франк, Вивиан и Меркадо се спогледаха.
Капитанът хвърли поглед на картите им, после върна всичко на Пърсел и каза:
— Има такса за кацане.
— Колко е днес?
Военният се втренчи в него.
— Каква валута имате?
— Лири.
— Петдесет хиляди.
Франк се обърна към Меркадо.
— Плати на господина, Хенри.
Меркадо изглеждаше едновременно облекчен и ядосан. Извади от портфейла си банкнота от петдесет хиляди лири и я подаде на капитана.
— Колко ще останете? — попита военният.
— Няколко часа.
— Дълъг полет за само няколко часа в Гондар.
— Аз съм фотографка — поясни Вивиан и потупа чантата си. — Днес ще направим пробни снимки и ако нашият вестник ги хареса, ще се върнем и ще подготвим фотоесе за древния град.
Капитанът я измери с поглед. Явно анализираше тази информация. После попита Пърсел:
— Имате ли друга работа тук?
— Не.
— Познавате ли някого в Гондар?
— Не. — Освен генерал Гетачу, естествено, но не си струваше да го отбелязва.
Етиопецът дълго ги наблюдава, после каза:
— Ако възникне военна необходимост, военновъздушните сили на временното революционно правителство имат правото да използват вашия самолет. Сигурен съм, че синьоре Бокачо ви е предупредил.
— Наясно сме с това.
— Като военни кореспонденти ли сте тук?
— Днес не.
— Каква е следващата ви дестинация?
— Адис Абеба.
— Докато ви няма, ще напълнят резервоара ви. Ще платите в западна валута. Ще заявите плана на полета и ще внесете такса за излитане.
— Разбирам.
— Преди да излетите, ще потърсите лично мен. Аз съм капитан Шареу.
— Добре.
— Можете да тръгвате.
Те се насочиха към изхода.
— Чакайте!
Тримата се обърнаха и Пърсел видя, че капитан Шареу чете формуляра.
— Излетели сте от Адис Абеба преди повече от четири часа — каза етиопецът.
— Имаше насрещен вятър.
Капитан Шареу посочи транспортния С-47 през прозореца.
— Онзи самолет е излетял от същото летище след вас. Пристигна преди два часа и не съобщи за насрещен вятър. Да не сте се отклонили от заявения маршрут?
— Всъщност се заблудих по картата и понеже не познавам района, се изгубих за около час.
— Значи сте имали насрещен вятър и сте се изгубили. Нямате късмет.
— Явно.
— Ще обърна внимание на използваното гориво от Адис Абеба дотук.
— Имайте предвид, че излетяхме с три четвърти резервоар.