— Сигурен съм, че някой в столицата ще си го спомни.
— Определено.
Известно време капитанът продължи да се взира в тях, после повтори:
— Можете да тръгвате.
Те се обърнаха и излязоха от хангара.
— Капитан Шареу не се върза на насрещния вятър и изгубването, Франк — каза Меркадо.
Пърсел беше забелязал малкия граждански терминал от въздуха и те тръгнаха натам, за да вземат такси.
— Моето обяснение като пилот беше логично и правдоподобно — увери Франк двамата си спътници.
— Според мен моето обяснение като фотографка за целта на двучасовия ни престой тук беше по-правдоподобно от твоето за четиричасовия ни полет — възрази Вивиан.
— Значи и двамата сме добри лъжци.
— Ще видим колко сме добри, когато се върнем на летището.
— Докато ни няма, може да ни реквизират аероплана — напомни Меркадо.
— Ще ни го върнат, ако междувременно някой не го свали.
— В този град има ли хотел? — попита Вивиан.
— Предишния път, когато идвах, имаше няколко доста прилични — отвърна Хенри.
— Кога е било това?
— През хиляда деветстотин четирийсет и първа.
Стигнаха до терминала и влязоха през задния вход. Малката сграда пустееше.
— Оттук изобщо има ли граждански полети до Адис Абеба? — полюбопитства Вивиан.
— По-рано имаше по един дневно — осведоми я Меркадо. — Доколкото чух, сега имало веднъж седмично.
— Явно сме го пропуснали — отбеляза Пърсел.
— Може за дълго да останем в Гондар. — Фотографката се намръщи.
— Това съвсем не е най-страшното, което може да ни се случи — посочи Пърсел. Забеляза, че единственото гише за автомобили под наем е затворено, и предложи: — Докато сме тук, хайде да потърсим джип под наем.
Излязоха от предния вход на терминала. На таксиметровата стоянка чакаше самотен черен фиат. Меркадо събуди шофьора и се качиха. Хенри седна отпред и каза:
— Гондар.
Шофьорът изглеждаше смутен, сякаш не е имал клиент отпреди революцията.
Пърсел потупа Меркадо по рамото и каза:
— Дай му двайсет хиляди.
— Това са петнайсет долара, Франк. Той печели по около един долар дневно.
— Това е повече, отколкото ми плаща „Л’Осерваторе Романо“. Да тръгваме.
Хенри неохотно даде на етиопеца банкнота от двайсет хиляди лири и шофьорът потегли.
Докато се спускаха от платото, Меркадо се опита да поведе разговор с шофьора на амхарски, италиански и английски.
— Според мен другия път не бива да идваме с нейвиъна — каза фотографката на Пърсел. — Това вече ще е прекалено. Може да дойдем с редовен полет, когато сме готови да започнем нашето пътуване.
— Трябва да направим още един разузнавателен полет, за да проверим всичко интересно на твоите снимки.
— Не съм сигурна, че изобщо ще се измъкнем оттук.
— Ние сме избрани да се измъкнем оттук.
Тя не отговори.
Меркадо се обърна към задната седалка.
— Шофьорът всъщност е чакал генерал от съветските военновъздушни сили.
Вивиан се засмя.
— Тогава защо ни взе?
— Защото Хенри му даде едномесечна заплата — обясни Пърсел.
— Днес нищо не върви както трябва — рече Хенри.
— Нито разбих аероплана, нито ни арестуваха — не се съгласи с него Франк.
— Денят още не е свършил — изсумтя Хенри.
39.
Меркадо насочи шофьора към построения от италианците площад в центъра на Гондар. Слязоха в студения слънчев ден и заразглеждаха магазините, киното и обществените сгради, проектирани от италиански архитекти в модерния за 30-те години на XX век фашистки стил.
— През четирийсет и първа изглеждаше по-добре — каза Хенри.
— Тогава и ти си изглеждал по-добре — отбеляза Пърсел.
По-възрастният журналист не обърна внимание на репликата му.
— През четирийсет и първа италианската армия превърна Гондар в последната си крепост срещу британците. — Замълча за миг, после продължи: — Тогава пътувах като военен кореспондент с британския експедиционен корпус… шест месеца преди това бяхме превзели Адис Абеба и Хайле Селасие се беше върнал на трона.
Пърсел впери очи в изправения на площада Хенри Меркадо. Този човек беше преживял какво ли не, бе видял много смърт и войни. А може би и малко мир. Всъщност беше преживял целия XX век дотук с всичките му триумфи и разочарования, успехи и провали.
Беше цяло чудо, помисли си Франк, че в Меркадо изобщо бе останало нещо. И че все още можеше да вярва в нещо като Светия Граал. И в любовта.
Погледна Вивиан, чието внимание беше насочено към Хенри. Не бе имал намерение да му я отнема.
Меркадо кимна към киното.
— Британските войници гледаха пленени италиански филми и аз стоях на сцената и превеждах на висок глас. — Засмя се. — Измислях си адски смешни еротични диалози.