— Утре или вдругиден ще направим още един разузнавателен полет и ако още не сме се свързали с Ган, ще решим какъв да е следващият ни ход — обобщи Франк.
Всички се съгласиха и продължиха за летището, където ги очакваше капитан Шареу.
Нейвиънът още беше там, но капитан Шареу за щастие го нямаше. Друг клептократ прибра таксата за излитане от петдесет хиляди лири, която Меркадо плати, докато Пърсел бързо попълваше формуляра с плана на полета.
Франк нямаше нищо против подкупите — човек трябва да се тревожи тогава, когато властите престанат да взимат подкупи.
Офицерът записа като час на излитането им 13:30 и ги посъветва:
— Не се отклонявайте от маршрута. — После им връчи безбожна сметка за гориво, която трябваше да се плати в западна валута.
— Ти си на ред, Вивиан — каза Пърсел.
Качиха се на самолета и установиха, че липсват два чувала кафе, както и пълното с урина шише. Пърсел натисна ключа за запалване и каза:
— Надявам се, че са оставили свещите.
Двигателят заработи и той рулира с висока скорост към северния край на пистата. Кулата му даде зелена светлина и Франк натисна ръчката напред.
Нейвиънът излетя и Пърсел го насочи на юг към Адис Абеба.
След половин час взе курс на изток и се обърна към Меркадо.
— Подай ми картата, на която е означено Шоан.
— Не бива да закъсняваме.
— Имаме попътен вятър.
Хенри му даде картата и Франк я проучи.
— Искаш ли да прелетим над планината Арадам?
По-възрастният журналист не отговори и Пърсел не повтори въпроса.
Намери Шоан на картата и насочи вниманието си към терена под тях, после зави още по̀ на изток. Откри еднолентовия път, по който бяха минали за фронта, и видя балнеокурорта. На картата забеляза, че Шоан се намира само на двайсетина километра източно от пътя, в район с по-голяма надморска височина, означен като земеделски и заобиколен от гъста растителност. Ако Ган не грешеше, че селото снабдява черния манастир със свещи и сандали, Шоан трябваше да е на един-два дни път пеш от мястото на срещата. Същото се отнасяше за манастира. Следователно селото можеше да е на четири дни път до манастира. Само че в каква посока?
Отново проучи топографската карта. Донякъде бяха ограничили района, но той пак обхващаше стотици квадратни километри, повечето в джунглата.
— Какво гледаш? — попита Вивиан.
— Търся черна точка в зелено море.
— Той е някъде там долу, Франк. Ще го открием.
— Може да обикаляме цяла година и пак да не го намерим. Може да минем на сто метра от него и да не го забележим.
— До утре по обед ще проявя снимките и ще ги уголемя.
— Добре. И ако не видим нищо… трябва да тръгнем от място, което се открива лесно. От Шоан. — Той погледна през предното стъкло. — А ето го и него.
Зави леко наляво и започна да се спуска.
Пред тях се очертаха бели стопански постройки с покриви от гофрирана ламарина, заобиколени от ниви, овощни градини и пасища, по които се виждаха кози и магарета. Край едно езерце имаше оградено място с коне. Изглеждаше идилично — остров на спокойствие в море от хаос.
Самото село беше сгушено между два хълма — няколко къщи, разположени около площадче. Имаше и по-големи сгради, една от които можеше да е синагога. Друга голяма постройка в края на селото имаше вътрешен двор с кръгъл басейн и палми.
— Удивително! — възкликна Меркадо, който наблюдаваше Шоан през бинокъла.
— Виждаш ли хора? — попита Пърсел.
— Да… виждам и… кола… прилича на джип.
— Военен ли е?
— Нямам представа, Франк. Трябва да се приближиш още.
Пърсел си погледна часовника, след това провери скоростта. Измислените насрещни ветрове, с които беше оправдал закъснението им по време на полета на север, сега бяха реални и трябваше веднага да се отправят към Адис Абеба.
— Нямаме време. Връщаме се.
И взе курс към столицата.
— Щом в селото има кола, значи дотам води проходим път — каза след малко. — Сигурно отбива от шосето, по което минахме за балнеокурорта.
— Не си спомням никакви отбивки — възрази Меркадо.
— Естествено, че няма да видиш знак „Шоан, население няколкостотин юдеи“. Пътят може да е скрит умишлено.
— Не им трябват гости, да — съгласи се Хенри.
— Е, въпреки това ще ги посетят трима души — отвърна Пърсел. — Според сегашните ни наблюдения и предишните ни преживявания теренът е почти непроходим даже с джип. Предлагам шофьорът, когото ще наемем в Гондар, да ни закара с ландроувъра до балнеокурорта и оттам да продължим за Шоан пеш. Не би трябвало да е на повече от няколко часа път.
Никой не му отговори.
— Може да използваме Шоан като оперативна база за проучванията си.
— Не съм сигурен, че фалашите ще ни приемат с отворени обятия — отбеляза Меркадо. — Едва ли ще се зарадват и че търсим черния манастир.