— Даже да я напишеш, няма да я отпечатат. А ако я пуснат, ще имаш късмет, ако само те експулсират от страната.
— Истината ще ни направи свободни, Хенри.
— Не и в Етиопия. Запази я за после, когато се махнем оттук.
— Кое е по-лошо: че аз не проявявам нужното угризение, задето ям по време на глад, или че ти не ми даваш да напиша истината за глада?
Меркадо помълча, след това отвърна:
— Имаш право, признавам. — Усмихна се. — От тебе някой ден ще се получи добър журналист.
— Свършихте ли с надприказването? — осведоми се Вивиан.
— Подай ми хляба — помоли Пърсел.
Донесоха виното и те продължиха да проучват снимките, като отпиваха от чашите си.
Франк се огледа. Ако можеше да говори, ресторантът щеше да разкаже страхотни истории. Клиентите бяха главно от западноевропейските посолства, макар че той забеляза на една от масите четирима руснаци с грозни костюми. За разлика от „Хилтън“ и други хотели, „Везувио“ не беше в положение да изисква само твърда валута, но пък собственикът и персоналът не се надпреварваха да заобикалят с грижи руснаците и кубинците, които плащаха с бирове.
Тази страна, помисли си Пърсел, се намираше в тежко състояние и най-лошото тепърва предстоеше. Старата Етиопия беше мъртва, а новата изобщо не трябваше да се е раждала.
— Предполагам, че в хотела не е имало съобщение от полковник Ган — наруши мълчанието Вивиан.
— Нямаше — потвърди Меркадо.
— Смяташ ли, че му се е случило нещо?
— Ако го бяха арестували и го държаха в Адис Абеба, все някой журналист щеше да научи от източниците си. Но ако са го убили в провинцията, може никога да не узнаем.
— Той ще се появи — уверено заяви Пърсел.
— Щеше да ни обясняваш за отблясъка — напомни му фотографката.
— „Отблясък“ е онова, което виждаш в очите ми, щом влезеш в стаята.
На Франк му се струваше, че отговорът му е забавен, за разлика от Вивиан, макар че може би и тя щеше да го намери за такъв, ако го нямаше Хенри. Явно отношенията им още я караха да се чувства неловко, но не повече от самия него. На Меркадо също не му беше смешно, въпреки че се усмихна за протокола.
— Отблясъкът просто е мигновено отражение на светлина в лъскава повърхност — поясни Пърсел. — Бойните пилоти внимават за отблясъци на вражески самолети или на метални обекти на земята. — Вдигна чашата си. — Стъклото също дава отблясък, например стъклените покриви, даже да не са прозрачни. — Отпи глътка вино.
Меркадо закима одобрително, а Вивиан отново се зае да преглежда снимките, като търсеше отблясъци.
— Слънчевите лъчи очевидно трябва да се отразят в обекта, който трябва да има достатъчно голяма отразяваща способност, за да даде отблясък — прибави Пърсел.
Хенри пак кимна и Франк продължи:
— Според отец Армано покривът бил от алабастър и пропускал слънчевата светлина. Тя окъпвала черквата в такова сияние, че му се завило свят и очите му засмъдели. Може също да е бил от кварц или рифлено стъкло, което обяснява странното сияние. Във всеки случай този материал не е пропускал свободно лъчите, което означава, че има известна отразяваща способност. Ще разберем, когато отидем там — завърши той.
Вивиан вдигна поглед от снимките и му се усмихна.
— Значи вече вярваме в палмите и отблясъците, така ли? — поинтересува се Меркадо.
— Мога да намеря повече аргументи в тяхна защита, отколкото в защита на съществуването на Светия Граал — отвърна Пърсел.
Хенри не отговори на думите му.
— В такъв случай, ако забележим отблясък между листата на палмите, според мене сме открили черния манастир — заключи по-възрастният журналист.
— Виждам палми, но не и отблясъци — каза Вивиан.
— Ще се наложи пак да извадим снимките, в гланц, и да ги проучим сантиметър по сантиметър — каза Франк.
— Човекът от фотолабораторията на Ройтерс е хлътнал по мен, но ако го помоля повторно да извади деветдесет и две снимки, и то в гланц, ще трябва да изляза на по чаша с него.
— Може и на няколко чаши — отвърна Пърсел.
Вивиан се усмихна.
— Той ме попита защо снимаме джунглата от въздуха.
— Не би трябвало да задава такива въпроси — намръщи се Меркадо. — Ти какво му отговори?
— Че търся подходящия зелен нюанс за завесите вкъщи.