— Дали споменаването за покрива на черквата е било онова неволно упътване на отец Армано към черния манастир? — замислено каза Хенри.
— Вероятно. Обаче има още нещо — отвърна Пърсел. — И продължава да ме гложди. Ще се сетя.
Вивиан напълни чашата му.
— Виното може да ти помогне.
— Във всеки случай няма да ми навреди.
Донесоха им обяда и Франк каза:
— Buon appetito.
41.
Подредиха новите гланцирани снимки до старите на леглото в стаята на Меркадо. Вивиан беше взела назаем от хлътналия фотолаборант две лупи с лампи.
Разтвориха завесите и наклякаха около леглото, Пърсел от едната къса страна, Вивиан и Меркадо — от двете дълги. Вивиан вдигна глава, за да каже нещо на Хенри, и установи, че се е вторачил в нея от отсрещната страна на кревата, който бяха споделили преди няколко дни. Тя срещна погледа му за миг и отново впери очи в снимката пред себе си.
Оградиха групите палми с восъчни моливи и се заеха да търсят отблясъци и изобщо всякакви странни източници на светлина.
— Когато търсите отблясъци, имайте предвид положението на слънцето и посоката на погледа ни — посъветва ги Пърсел.
Бяха разтворили и топографските карти, за да сравняват снимките с тях, но това се оказа трудно, освен ако на фотоса нямаше разпознаваема особеност, означена и на картата. Истинските въздушни фотографи, знаеше Франк, отпечатваха снимките си с координатни мрежи, докато те се опитваха да открият и отбележат мястото от съответния фотос на картата, която щяха да използват на терена.
— Тази задача се оказа по-сложна, отколкото си мислех — отбеляза Меркадо.
— Още отначало беше ясно, че няма да е нито лесно, нито забавно.
Вивиан откри край разрушената крепост нещо, което ѝ приличаше на отблясък, и всички се изредиха да го проучат.
— Определено е някакво отражение, обаче наоколо няма палми — заяви Хенри.
— Освен това е само на около петстотин метра от крепостта — прибави Пърсел.
Вивиан се съгласи, че манастирът няма как да е толкова близо до някогашния затвор на отец Армано.
— Може да е езерце или някой поток — предположи Меркадо. — Ще проверим, когато отидем там.
Фотографката посочи серния басейн в балнеокурорта.
— Ето как изглежда водата на тези снимки. Тя по-скоро отразява светлината, а не хвърля отблясъци.
Франк кимна.
— Търсим нещо подобно… ако го видехме от въздуха, щяхме да кажем, че долу нещо блести. Или по-точно проблясва. Проблемът със снимките е, че трябва да уловиш отблясъка в точния момент. И даже тогава може да не излезе на лентата.
— Използвах и високочувствителен, и ниско чувствителен филм, но не съм сигурна кой е по-подходящ за улавяне на мигновен отблясък — отвърна Вивиан и прибави: — Всъщност на матовите снимки май по-добре ще се виждат светлинни аномалии.
— Денят общо взето беше слънчев, но тук-там на снимките има облаци и тогава няма да имаш отразена или пречупена светлина — отбеляза Франк.
— Следващия път ще се молим за ясно небе — отвърна Меркадо.
— Напомни на Бог, че ни е избрал — посъветва го Пърсел.
— Той ни поставя на изпитание.
— Добре де, обаче му кажи, че не е честно да ни праща облаци.
Продължиха да проучват снимките.
— Започвам да ослепявам и съвсем изгубих ориентация — заяви Франк след половин час, изправи се и взе снимките, които Вивиан беше направила в Гондар за измисленото си фотоесе.
Седна на стола и ги заразглежда. Една от тях представляваше художествена фотография на дворцов парк с езерце и растения, които се отразяваха във водата — това явно беше и идеята на фотоса. Пърсел се замисли и след малко каза:
— В зависимост от какво е направен, покривът на черквата може да отразява не само нещата отгоре, но и тези наоколо. Търсете палмови листа или клони, които имат огледални образи.
Вивиан го погледна.
— Добре… Ще се включиш ли и ти?
— Аз съм обикновен пилот. Пък и лупите са само две.
— Мога да взема още една от моя познат от лабораторията, но това ще си има цена. — Тя се усмихна.
— Изобщо не се колебай.
Вивиан и Меркадо продължиха да проучват снимките. След известно време Хенри се надигна от пода.
— Имам нужда от почивка.
— Изненадан съм, че старите ти очи издържаха толкова дълго. — Пърсел се изправи и зае мястото на по-възрастния си колега отстрани на леглото, а Меркадо седна на стола и взе фотографиите от Гондар.
— Открих три вероятни отблясъка — каза Вивиан. — Но може да са езерца или дори влага по листата на дърветата.
— Това е поредният проблем със снимките. Те са двуизмерни и можем да съдим за перспективата само по онова, което знаем за изображението. Фотографията не е точна наука.