— Много ти благодаря, Франк.
— Няма за какво.
Пърсел отмести поредната снимка настрани и забеляза нещо върху чаршафа. Вгледа се по-внимателно и видя дълъг прав черен косъм. Не му трябваше лупа, за да разбере чий е.
Вдигна очи към наведената над лупата Вивиан, после хвърли поглед към Меркадо, който разглеждаше снимките от Гондар. Опита се да си спомни дали фотографката е прикляквала от тази страна на леглото, но знаеше, че не е. Поне не днес.
Имаше две възможности: да вдигне косъма и да го постави на вниманието на другите двама или да забрави за него.
Отново погледна Вивиан. Ако я попиташе какво се е случило, тя щеше да му каже истината. Ала Пърсел вече я знаеше. Или се заблуждаваше? Беше типично в неин стил да се излегне удобно на кревата на свой приятел и да си приказва с него, докато нещастникът се мъчи да успокои оная си работа.
От друга страна… но защо Вивиан да прави секс с Хенри Меркадо? Франк си каза, че всъщност знае защо. Като се замислеше за промененото поведение на Хенри онази сутрин, можеше да си представи каква е била целта на Вивиан.
Или пък тълкуваше неправилно всички тези признаци по същия начин, по който можеше да изтълкува неправилно някоя снимка?
— Май открих двоен образ! — развълнувано каза Вивиан. — Две палмови листа, които са огледални образи едно на друго. — Огради мястото на снимката и му я подаде.
Пърсел го проучи с лупата.
— Не са съвсем еднакви — заключи той. — Просто две много сходни палмови листа.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно.
— По дяволите.
— Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат — осведоми я Франк.
Вивиан го погледна и някакъв инстинкт или предишно преживяване я накара да насочи вниманието си към отпуснатата му върху светложълтия чаршаф ръка. После отново вдигна очи към него.
— Понякога обаче нещата са точно такива, каквито изглеждат.
Той кимна и продължи да проучва снимката.
Точно в пет следобед Меркадо реши, че повече няма какво да разглеждат, и предложи да слязат в бара.
Преди това се отбиха през рецепцията и служителят им връчи надписан на ръка плик, адресиран до „Меркадо, Пърсел и Смит, «Л’Осерваторе Романо», хотел «Хилтън»“. Почеркът се различаваше от онзи върху кафявия пакет с картите, но нямаше съмнение от кого е пратката.
Франк го взе и тримата отидоха в бара.
— Той е жив и здрав — каза Вивиан, след като се настаниха на една от масите.
— Поне е бил, когато ни е пратил плика — отбеляза Пърсел.
— Не бъди песимист. Отвори го.
— Първо трябва да пийнем.
Меркадо даде знак на келнера и поръча бутилка „Моет“.
— Или ще празнуваме нещо, или трябва да удавим мъката си в шампанско — каза на спътниците си.
— Логиката ти ми харесва, Хенри.
— Само на шест от деветдесет и двете снимки има оградени обекти, които отговарят на нашите критерии — обобщи резултата от работата им Вивиан и изброи критериите: — Палми и/или отблясък някъде не много близо до крепостта, балнеокурорта, пътя и изобщо на място, неподходящо за скрит манастир. Само на един фотос има и трите — палми, отблясък и вероятно местонахождение.
— Обаче критериите ни може да са погрешни — предположи Меркадо.
— Всъщност може да сме се самонавили за палмите и отблясъците — съгласи се Пърсел. — Затова утре заран трябва да проучим снимките с нов поглед.
— Ти ще го направиш — каза Хенри. — Аз трябва да отида на работа, за да оправдая престоя ни тук.
— Е, ти си на заплата — отвърна Франк. — Ние с Вивиан работим само за хотела и храната.
Известно време обсъждаха анализа на снимките и следващия си разузнавателен полет над района.
Пърсел впери очи във Вивиан, после в Меркадо. От онази сутрин Хенри определено се беше оживил. Интересно обаче, Вивиан си изглеждаше същата. Всъщност по време на закуската в деня на неговия полет със синьоре Бокачо, което трябваше да е било скоро след като е правила секс с Меркадо, тя се държеше постарому — като че ли е прибрала случката в чекмедже и е забравила за нея.
И след това беше предложила на Пърсел да прави секс с нея.
Но можеше и да не се е случило нищо, включващо сексуален контакт. Със сигурност нямаше да му е приятно да разбере какво е станало в спалнята на Хенри, но то можеше и да не се вписва в правната дефиниция на това да мамиш гаджето си.
Хенри обаче явно беше доволен от случилото се, въпреки че обектът на неговите въжделения не изглеждаше особено трогнат от въпросното преживяване.
Франк отново погледна Вивиан, която весело си бъбреше със стария си приятел.
От гледна точка на фотографката в нейния свят вече всичко беше наред и тримата пак можеха да са приятели и да продължат своята мисия, което за Вивиан имаше много по-голямо значение от похотта на двама мъже. Тя несъмнено обичаше Франк Пърсел, който ѝ отговаряше със същото чувство и затова сега трябваше да реши как да реагира на постъпката ѝ.