— Тук отзад е възтясно заради багажа — измърмори Меркадо.
— Не смущавай пилота, докато си върши пилотските работи — скастри го Вивиан.
— Коланите — напомни им Пърсел.
Освободи спирачката и обърна нейвиъна. Видя, че синьоре Бокачо стои до стария си фиат и им маха. Франк му отвърна, затвори капака и рулира към началото на дългата писта, която този път беше свободна.
— Налага ли се да се моля на свети Христофор? — поинтересува се Вивиан.
Франк не ѝ отговори.
Фотографката още от сутринта се опитваше да го въвлече в лек разговор, ала Пърсел не беше в настроение. Предишната вечер Вивиан бе проявила достатъчно разум да не му се обади в стаята и да не почука на вратата му и той бе абсолютно сигурен, че не е разговаряла с Меркадо за новото нощно прегрупиране, защото Хенри изглеждаше както обикновено.
Увеличи подаването на гориво, провери уредите още веднъж и излезе на пистата.
— Пригответе се за излитане. — Натисна ръчката и нейвиънът се понесе напред.
Самолетът се издигна и Пърсел зави на север към Гондар. Надясно се разстилаше Адис Абеба, град, който сигурно никога повече нямаше да види, а ако го видеше, щеше да е от затворническа килия — освен ако пак не го хвърлеха в предишната, с изглед към вътрешния двор с бесилките.
Насочи нейвиъна между два високи планински върха и погледна назад. Надяваше се, че това е последният му поглед към етиопската столица.
Беше се оказало, че онази сутрин Хенри не е отишъл в пресслужбата, а от хотела е пратил в „Л’Осерваторе Романо“ телекс, с който съобщава на шефовете си, че групата им заминава за няколко дни в Гондар, за да отрази преселението на фалашите.
Пърсел, Вивиан и Меркадо прекараха сутринта в стаята на Хенри, прегледаха пак снимките и отбелязаха на картите още няколко подозрителни местонахождения на черния манастир. Другото подозрително нещо в стаята, черният косъм, продължаваше да си е там. Хенри трябваше да се оплаче от камериерката си. Само че те повече нямаше да се върнат в хотела. Както ги съветваше полковник Ган, беше време да тръгнат и да ГО открият.
Що се отнасяше до това накъде ще се насочат, в случай че наистина ГО открият, сред пратените им от полковника карти имаше листове, покриващи района от Гондар и езерото Тана до крайбрежието на Френска Сомалия. Ган очевидно им предлагаше план за изтегляне.
Тъй че, със или без Светия Граал, щяха да отидат във Френска Сомалия, най-близкото убежище, където бяха избягали много западняци и етиопци. Френските власти помагаха на всеки пресякъл границата. Само трябваше да се доберат дотам.
— Нали ми каза, че ще бъдем приятели — прошепна му Вивиан.
— Приятели сме.
— Цяла сутрин почти не си ми продумал. — Хвърли поглед назад към Хенри, който разглеждаше с лупа една от снимките, и добави: — Това няма да се повтори. Обещавам ти.
— Хайде да го обсъдим в Гондар. В момента пилотирам.
Вивиан го погледна, после се извърна и се вторачи през страничния прозорец.
— Стигнахме до онази точка от нашето пътуване, от която няма връщане назад — каза Меркадо след малко.
— Още не сме — възрази Франк. — Не сме изгорили мостовете. Мога да обърна към Адис Абеба и да им кажа, че сме имали проблем с двигателя.
Отговори му Вивиан:
— Avanti!
43.
Пърсел забеляза еднолентовия път и го последва на север. Десетина километра напред и надясно видя Шоан, зави натам и започна да се спуска.
— Искам полковник Ган да знае, че пристигаме — обясни на спътниците си.
Когато наближиха, Меркадо се наведе напред с бинокъла.
— Не виждам колата.
— Не знаем дали тази кола има нещо общо с Ган — отвърна Пърсел.
Прелетя на около сто и двайсет метра над селото и разклати крилата на самолета.
— Виждам някой да маха — съобщи Хенри.
— Има ли мустаци и камшик за езда?
— Облечен е с бяла шама… но може да е той.
— Смесва се с местните.
Прелетяха над балнеокурорта, после Пърсел зави надясно към района на изток от еднолентовия път, където бяха заснети повечето им фотографии на джунглата между езерото Тана и разрушената крепост — район, който според Франк обхващаше около хиляда и триста квадратни километра.
Вивиан беше разгърнала едромащабните карти в скута си и той я помоли да му покаже тази на терена под тях.
Тя я повдигна към него и след като видя къде са оградените точки, Пърсел зави на изток към първата. Спусна се на деветдесет метра височина и намали скоростта максимално.
Меркадо се надвесваше между седалките и разделяше вниманието си между картата и гледката през плексигласовия капак.
Франк наближи мястото, означено на картата като № 1 — отблясък на съответната снимка, — и се спусна още по-ниско. Направи остър завой по посока на часовниковата стрелка и наклони надолу дясното крило, за да не им пречи да виждат. „Мия“ се разтърси, за да го предупреди, че двигателят заглъхва. Пърсел натисна ръчката и изравни крилата.