Хенри отпусна бинокъла.
— Струва ми се, че видях езерце… а може да е било мочурище.
— Вода беше — потвърди Вивиан. — Не е стъклен покрив.
— Поне се уверихме, че отблясъкът на снимката не е илюзия и че точно сме означили мястото на картата — каза Пърсел. — Това е добра новина.
— Един от нашите кръгове е черният манастир — съгласи се фотографката.
— Ако се окаже, че не е, най-малкото ще елиминираме някои места.
Продължиха към следващия кръг, който показваше голяма група палми на снимките, и Франк повтори същите маневри. Не забелязаха нищо, затова прелетяха повторно и този път Вивиан възкликна:
— Със сигурност видях вода под палмите!
— А лъскави покриви?
— Не.
Насочиха се към поредната точка, номер три, която Вивиан му показа на съответната снимка. Пърсел хвърли поглед и видя много палми, заобиколени от по-ниска растителност. Изглеждаше обещаващо и той намали скоростта и спусна задкрилките като за кацане. Стрелката на скоростомера заподскача между деветдесет и пет и сто и пет километра в час. Висотомерът показа деветдесет метра, после слезе на шейсет.
Палмите бързо се приближиха отпред и отдясно и Франк наклони надолу дясното крило. Нейвиънът отново започна да се тресе, но пък Вивиан и Меркадо имаха пълна видимост.
— Видях нещо! — извика тя. — Някакъв отблясък… не от вода.
Хенри потвърди. Пърсел също беше зърнал нещо, което определено не бе вода.
Той се издигна колкото може по-бързо на сто и осемдесет метра, обърна и отново се насочи натам, този път от запад, с гръб към следобедното слънце. Сега летеше по-високо, за да може да наклони носа на самолета надолу, докато летяха право към палмите.
Вивиан взе бинокъла от Меркадо, разкопча предпазния си колан и се надвеси над пулта, вперила поглед през прозореца.
Пърсел продължи спускането до последния възможен момент, натисна ръчката напред, изтегли щурвала и вдигна задкрилките. Нейвиънът продължи да се движи надолу още няколко секунди, след това носът му бавно се издигна и те прелетяха на шейсетина метра над върхарите, после постепенно набраха височина.
— За малко да ни утрепеш — отбеляза Хенри.
— Аха. — Франк хвърли поглед към Вивиан, която се беше отпуснала назад с бинокъла в скута си. — Видя ли нещо?
Тя кимна.
— Беше… черна скала. Просто скала.
Пърсел също кимна. И на него му се бе сторило така. Лъскава черна скала — сигурно обсидиан.
— Е, в този район има черни скали.
— Отец Армано спомена за скала, дърво, поток… — каза Вивиан.
— Да, само че там долу има по много от всичко това — каза Франк. — Утре ще проверим мястото.
Погледна си часовника. От излитането им бяха изтекли три часа. Можеха да продължат да облитат района още около половин час и освен това трябваше да разузнаят всички означени на картите точки. Навярно щеше да им остане малко време и да потърсят нещо друго обещаващо. Пак щяха да закъснеят с кацането в Гондар, но не с цели два часа като предишния път. Щеше да мисли за това, когато кацнеха. Сега трябваше да завършат въздушното си разузнаване, което, ако имаха късмет, щеше да им разкрие местонахождението на черния манастир.
— Картата — каза Пърсел.
Вивиан я вдигна към него и той я погледна в опит да реши в каква посока да продължи, за да стигне до следващата оградена точка.
— Вижте! — изведнъж извика фотографката, която гледаше през предното стъкло, и пусна картата.
Франк бързо проследи погледа ѝ. На по-малко от километър от тях пътя им пресичаше хеликоптер.
— Мамка му!
— Може да са видели маневрите ни — предположи Меркадо.
— Мислиш ли? — Пърсел нямаше откъде да знае дали вертолетът е в района случайно, или е пратен да ги следи. — Ако имат радиостанция, а със сигурност имат, вече са се свързали с летището в Гондар.
— Може да не са ни забелязали — каза Вивиан.
— Щом ги видяхме ние, те също са ни видели.
Хеликоптерът зави на северозапад към Гондар, закъдето уж пътуваха и те. Затова Франк продължи в същата посока, но остана отляво на вертолета и запази дистанцията от около осемстотин метра.
— Откъде ще знаят, че сме ние? — попита Вивиан.
— В Източна Африка едва ли бъка от стари черни нейвиъни, Вивиан — въздъхна Пърсел. — Сигурно е само един.
Тя кимна.
— Всъщност не правим нищо нередно — обади се Меркадо.
— Не правехме нищо нередно и предишния път, когато се озовахме в затвора, а сега подозрително сме се отклонили от плана на полета — отвърна Франк.