Той натисна ключа за стрелба, отмести пластмасовия мерник и се обърна към Вивиан.
— Готово.
Тя бавно се надигна и се отпусна на седалката си.
— Нещо против да запаля цигара? — попита Пърсел.
Никой не му отговори и той запали. Ръката му трепереше.
Погледна Вивиан. И без това светлата ѝ кожа беше побеляла съвсем.
— Добре ли си?
Тя кимна.
— Хенри?
Мълчание.
Вивиан рязко се завъртя назад.
— Хенри? Хенри? — Тя се извърна към задното отделение. — Добре ли си? Да не си ранен?
— От какво?
Фотографката известно време се взира в Меркадо, после отново се обърна напред.
Пърсел натискаше ръчката докрай и нейвиънът продължаваше да се издига.
— Какво стана? — попита Хенри.
— Хеликоптерът… падна — отвърна Вивиан.
Възрастният журналист не каза нищо.
Тя погледна Франк.
— А сега?
— Хм… Френска Сомалия продължава да е възможност. Обаче е на повече от два часа път… и етиопските военновъздушни сили скоро може да започнат да ни търсят.
Меркадо окончателно дойде на себе си и се прокашля.
— Мислиш ли, че пилотът на вертолета е имал време да се свърже с някого по радиостанцията?
Пърсел се съмняваше, че пилотът е имал време дори да се напикае след прелитането на първата димна ракета над главата му.
— Едва ли. Но радиовръзката с хеликоптера е прекъсната и от Гондар ще го търсят. Нас също.
Хенри, помълча, после каза:
— Не виждам да ни остава друга възможност, освен Френска Сомалия… или пък Судан. Колко далече е Судан?
Пърсел погледна картата.
— Суданската граница е на малко повече от триста километра — на около час и половина път. Само че етиопските военновъздушни сили няма да се поколебаят да ни преследват и на суданска територия. Няма обаче да нарушат територията на Франция.
Хенри се замисли.
— Аз гласувам за френската граница — реши накрая и им напомни: — Там ще ни приемат по-добре, отколкото в Судан.
Пърсел кимна и хвърли поглед към Вивиан.
— А ти как гласуваш?
Нейният отговор вече беше готов.
— Можеш ли да кацнеш някъде наблизо?
— На моята карта няма писти в този район.
— В Шоан. Можеш ли да кацнеш там?
Той се замисли. Еднолентовият път беше прекалено тесен и дърветата от двете му страни бяха високи. Откритите пасища обаче определено бяха възможност.
— Не те разбирам, Вивиан — обади се Меркадо.
— Много добре ме разбираш, Хенри. Оставаме в Етиопия — заяви тя. — Дойдохме да търсим Светия Граал и никъде няма да бягаме.
— Ние вече сме бегълци, преследвани от властта — отбеляза Меркадо. — Току-що извършихме убийство.
— Просто свалих вражески хеликоптер — поправи го Пърсел.
— Наричай го както щеш, щом така ще се чувстваш по-добре, когато ти надянат примката на шията. — Меркадо се обърна към Вивиан. — Трябва да се махнем оттук.
— Ще се махнем, когато свършим онова, за което сме дошли.
Франк продължаваше да лети на изток към Френска Сомалия и ако щяха да променят курса към Судан, трябваше да го направят скоро, преди пътят дотам да стане по-дълъг, отколкото до френската колония.
— Имаме две възможности и кацането тук не е сред тях — каза той на Вивиан.
— Сигурен ли си, че ще успееш да стигнеш до границата преди етиопските военновъздушни сили да ни свалят?
— Не.
— Тогава кацни. В Шоан. Колко далече е оттук?
— Ами… на двайсет-трийсет минути.
— Там е полковник Ган — каза тя. — И ни чака. Там е и черният манастир. И също ни чака.
Пърсел се замисли. Вивиан пресичаше тънката линия между смелостта и безумието — или в най-добрия случай фиксидеята. Обаче изтъкваше сериозни аргументи.
В момента бяха на деветстотин метра височина и продължаваха да се издигат. Движеха се със сто и шейсет километра в час, но при спускане можеше да вдигне близо двеста и петдесет. Той наклони самолета надясно и нейвиънът започна да завива на юг.
— Какво правиш? — попита Меркадо.
— Ще кацнем в Шоан, Хенри. — И за да е съвсем честен, Пърсел прибави: — Или ще загинем при опит да кацнем.
— Не!
Вивиан се завъртя назад.
— Да!
Двамата с възрастния журналист се гледаха няколко секунди и Франк си представи как зелените очи на фотографката се впиват в душата на Хенри.
А после Меркадо каза:
— Е… добре. Изминахме дълъг път, за да търсим Граала, и сме прекалено близо, за да се откажем.
Вивиан протегна ръка и го погали по лицето, после се обърна напред и се вторачи през предното стъкло. Нейвиънът летеше на югозапад към Шоан и започваше да се спуска.
Тя завъртя глава към Пърсел и го гледа, докато и Франк не обърна глава към нея.
— Обичам те — каза Вивиан.
— Ти обичаш всеки, който ти играе по свирката.