— Едмънд ми каза. Знам също, че според вас сте избрани да откриете това място. И уважавам вашата вяра. Но не мога да ви помогна в търсенето.
— Защо? — попита Пърсел и повдигна вежди.
Тя се обърна към него.
— Ние в Шоан имаме свят завет с монасите от черния манастир.
— Вие сте юдеи, а те са копти — напомни ѝ Франк.
— Това няма значение. Имаме обща двехилядолетна традиция.
— Ясно. Е, тогава ще ви помолим само да ни позволите да се наспим и да ни снабдите с храна за из път.
— С удоволствие ще го направя, но бих искала да се откажете от пътуването.
— Това е невъзможно.
Мириам не отговори.
— И по някое време може да се наложи да се върнем тук — прибави Пърсел.
— Добре сте дошли, но когато се върнете, нас вече може да ни няма.
Франк погледна Ган и каза:
— Вие ни съобщихте, че сте тук. Защо?
Полковникът се поколеба.
— Искам да дойда с вас — отвърна накрая и поясни: — Разговарях с Мириам и тя разбира, че според нас онова, което търсите, е застрашено от опасност и трябва да бъде отнесено на сигурно място, макар да смята, че монасите могат да го направят и сами.
— Може и да е така. Но ако го вземем ние, къде да го отнесем?
Ган хвърли поглед към Меркадо.
— Аз не мога да взема такова решение. Ще трябва да го обсъдим.
— Още не сме го намерили и честно казано, сигурно няма да го намерим — отбеляза Пърсел. — Тъй че в момента навярно говорим чисто хипотетично.
— Когато го открием, ще разберем какво да направим — заяви Вивиан.
Франк смяташе, че Хенри несъмнено е обещал Граала на Ватикана, а Ган — може би на Британския музей, за да заеме мястото на етиопската императорска корона, която британците бяха отмъкнали и впоследствие бяха върнали. Така или иначе, Граалът, ако изобщо съществуваше и ако го намереха, трябваше да се съхранява на сигурно място до освобождението на Етиопия. Поне това можеха да обещаят.
— Какво е положението в провинцията? — попита Меркадо.
— Малко нестабилно. — И Ган им разказа за контрареволюционерите и роялистките партизани, двете организации, с които поддържал връзка. Накрая каза: — Гала като цяло се изтеглиха на изток, където еритрейците се борят за независимост от Етиопия. Отделни групи обаче останаха, за да видят дали сраженията тук няма да се възобновят.
— Видяхме ги от въздуха — каза Пърсел. — Отдавна искам да ви питам: какво правят с всичките тия ташаци?
— Ядат ги, приятелю. Не християнизираните и ислямизираните гала, естествено. Езичниците. Това им дава смелост.
— Ясно. Нужна е много смелост, за да правиш такова нещо.
— Не ми беше хрумвало. — Ган продължи отговора си на въпроса на Меркадо. — Израелците доставиха известно количество оръжие на фалашите, за да се погрижат преселването им да мине безпроблемно. — Бръкна в едно гърне и извади автомат „Узи“. — Добра стока. — Подаде го на Пърсел. — Ще го вземем с нас.
Франк разгледа компактното оръжие, чийто пълнител беше по-дълъг от цевта.
— Това би трябвало да изкара ангелите на ония монаси.
Ган се усмихна.
— По-скоро си мислех за племето гала — или който и да е друг, когото срещнем в джунглата. Гетачу прати насам военни части, обаче роялистките партизани и антимарксистките контрареволюционери не ги посрещнаха особено любезно.
— Чудесно. Имате ли още три узита?
— Не, съжалявам. Те са нужни на ония неколцина, които останаха в селото.
Пърсел подаде автомата на Меркадо.
— Напомня ми за стария британски картечен пистолет „Стен“ — отбеляза възрастният репортер и го протегна на Вивиан.
— Узито е просто оръжие — обясни полковникът. — Ще ви покажа как се борави с него, в случай че… не съм с вас.
Мириам погледна любимия си, ала не каза нищо.
— В Шоан безопасно ли е? — попита Хенри.
— Доколкото временното правителство се съгласи да позволи на юдеите да заминат, без да им пречи. Засега преселението върви нормално в цялата страна, макар че има някои инциденти. Затова са и узитата.
— Как се свързвате с роялистите тук и в Адис Абеба? — полюбопитства Франк.
— Имам късовълнова радиостанция. Пазя я извън селото, за да не компрометирам тукашните хора.
— Ще ни я покажете ли?
— Разбира се. Само че батериите ми се изтощиха и чакам нови. — И прибави: — Стихотворението на Киплинг, което ви пратих, беше последното ми излъчване.
— Можехме да ви донесем батерии, ако ни бяхте съобщили.
— Ако ви бяха заловили с батерии за късовълнова радиостанция, щяха да ви разстрелят. И то след като ви подложат на изтезания.
— Вярно. — Можеха да обяснят наличието на картите и снимките, но щеше да им е също толкова трудно да обяснят наличието на батериите, колкото и ако ги бяха хванали с оръжие. Пърсел всъщност предпочиташе да има оръжие, което можеше да се обяснява само.