Ган взе узито от Вивиан и каза:
— Трябва да тръгнем още утре. Имате ли представа къде да търсим?
— Надявах се вие — или Мириам — да предложите нещо — отвърна Франк.
— Боя се, че не мога, приятелю. Не сте ли видели нещо от въздуха?
— Видяхме. Обаче не искаме да проверяваме всичките тези места.
— Е, може и да ни се наложи. — Полковникът помълча, после погледна Мириам за миг и каза на гостите си: — Както ви споменах в Рим, фалашите от Шоан поддържат връзка с манастира. Само че онези, които поддържат връзката, са заминали.
Пърсел също погледна княгинята.
— Тайната се пази от старейшините, които заминаха и я отнесоха със себе си — каза тя.
— С тази връзка… с това приятелство, продължило четиристотин години, още от построяването на манастира, вече е свършено — обясни Ган. — Последната среща е била преди две седмици, когато е било съобщено на монасите.
Франк отново изпита усещането, че се е озовал в алтернативна вселена, и попита Мириам:
— Колко дълго отсъстваха хората, които ходеха на тези срещи?
Княгинята го погледна, ала не отговори.
— Накъде тръгваха?
— Всеки път в различна посока и се връщаха след различен брой дни — отвърна тя.
— Е, това ще ни е от голяма полза.
— Държиш се невъзпитано, Франк — смъмри го Вивиан.
— Извинявам се. Просто искам да открием това място и да се махнем оттук — обясни той безцеремонността си.
— Ще помисля над въпросите ви — обеща му Мириам.
— Благодаря.
— Това време е трудно за всички — тихо каза тя. — С християнската и юдейската цивилизация е свършено. Ала трябва да гледаме към бъдещето, което ще е по-хубаво. Сега всички трябва да си заминем, но когато се върнем, трябва да възстановим своите обичаи и традиции, своите завети.
— Разбирам. — Пърсел кимна.
— Ние сме тук, за да направим същото като вас — увери я Вивиан. — Да отнесем нещо, което не бива да остава тук. Да го съхраним, докато този кошмар не свърши.
— По-добре оставете монасите да се погрижат за това — отвърна Мириам и се изправи. — Трябва да се погрижа за настаняването ви. Скоро ще се върна.
Мъжете също станаха и княгинята се оттегли.
— С Мириам вече водихме този разговор и ви уверявам, тя не знае нищо повече от онова, което ви каза — осведоми гостите си Ган.
— Сигурен съм, че е щяла да ви каже, ако е знаела нещо повече — отговори Меркадо.
Пърсел се зачуди дали Хенри наистина вярва, че жените нямат тайни от мъжете. Ако вярваше, поне веднъж годишно щяха да му слагат рога.
— Утре искаме да отидем до балнеокурорта — каза Вивиан и обясни на Ган, че не става дума за носталгична разходка, а за експедиция за издирване на мощи.
— Доста странен обичай, не смятате ли? — Той повдигна вежди.
— Това е изключително важно за Римската църква, когато предлагат някого за канонизиране — поясни Меркадо, някогашен атеист, а сега набожен служител във ватиканския вестник. — Тленните останки се смятат за първокласни реликви. Късчетата от дрехи са второкласни, а другите…
— Добре, можем да се отбием до балнеокурорта и да изровим една-две кости. Набързо. Най-много за половин ден.
— Бихме искали да видим и крепостта, в която отец Армано е бил затворен почти четирийсет години — продължи фотографката.
— Забелязахме от въздуха постройката, означена на картата като incognita, и тя наистина се оказа крепостта на княз Теодрос — прибави Меркадо.
— Провели сте истинско разузнаване. И това ли е свързано с канонизирането? — попита полковникът.
— Свързано е с историята на отец Армано. Просто трябва да я видим — обясни Вивиан.
— Разбирам… Е, ако ни е на път…
— Повечето вероятни местонахождения на черния манастир са на един-два дни път от крепостта — каза Хенри.
— Там може да открием нещо, което да ни насочи — отбеляза Вивиан.
— Може би — съгласи се Ган.
Уговориха се пътуването им да продължи една седмица — или по-кратко, ако открият каквото търсят. В противен случай щяха да се върнат в Шоан и както се изрази полковник Ган:
— Ще се прегрупираме, ще се снабдим с провизии и ще ударим пак.
— Когато се върнем, тук ще е останал ли някой? — попита Вивиан.
Отговорът му се позабави.
— Всички ще са заминали. С Мириам ще се срещнем в Йерусалим.
Фотографката се усмихна.
— Много мило.
— Ще можеш ли пак да излетиш? — обърна се към Пърсел Меркадо, който отново обмисляше стратегия за измъкване.
— Не съм сигурен.
— Защо?
— Излитането е най-трудното, Хенри.
— Щом се приземи, можеш и да излетиш.
— Може да съм спукал гумите. Ще проверя. Къде искаш да отидеш?