— Във Френска Сомалия.
— Според мен трябва да се измъкнем пеш — намеси се Ган. — Доста роялистки партизани ходят до Сомалия и се връщат. Имам неколцина приятели, които ще дойдат с нас.
Мириам дойде и им съобщи, че след час ще поднесат вечерята. Междувременно им предложи да ги настани в стаите им.
Всички се изправиха и тя ги отведе в сводеста галерия, покрай която имаше дървени врати. Посочи първата и каза:
— За господин Меркадо. — След това, като си мислеше, че знае кой с кого спи, посочи втората. — За господин Пърсел и госпожица Смит. Надявам се, че не сме объркали багажа ви.
Ган махна към дъното на галерията.
— Банята е там. Предлагам да се срещнем на по чашка след час във вътрешния двор.
Пърсел, Вивиан и Меркадо благодариха на домакините и влязоха в стаите си.
Франк огледа малката варосана стая с гредоред на тавана. Нямаше прозорци, но високо на стената имаше малък отвор, през който проникваха въздух и светлина и не можеха да влизат животни и нежелани гости.
До едната стена имаше две сиви метални легла, които сякаш излизаха от болнично заведение. До отсрещната стена имаше дървена маса, на която бяха оставили багажа им и една газена лампа. В единия ъгъл имаше стол, а в другия — леген и кана върху подставка.
— Прилича на монашеска килия — отбеляза той.
— След една седмица в джунглата ще ти изглежда добре.
— Ще ми прилича на царски палат.
— Имаш ли нещо против, че сме заедно? — попита го Вивиан.
Пърсел не отговори.
— Мога да помоля за самостоятелна стая.
— Остави на мене.
— Франк. Погледни ме.
Той се подчини.
— Съжалявам. И те обичам.
— Ще го обсъдим в Гондар.
— Няма да ходим в Гондар.
— Именно.
Тя смени темата.
— Не подозирах, че сър Едмънд е такъв романтик.
— И аз се изненадах малко — призна Пърсел.
— Любовта побеждава всичко.
— Някакви добри новини?
— Отивам да потърся банята.
И излезе.
Той остана в стаята известно време, после реши, че също има нужда от баня.
Намери една врата в дъното на галерията и влезе в помещение без таван, в отсрещния край на което имаше басейнче. В стената беше вградена муцуна на лъв от черен камък, от устата течеше вода. Дрехите на Вивиан лежаха върху каменна пейка, а самата тя, чисто гола, плуваше по гръб в басейна.
Франк се съблече и влезе във водата, която се оказа топла.
— Никой няма да повярва, че насред етиопската джунгла има юдейско село — каза фотографката. — Или римска баня. И коптски манастир.
— Не забравяй за юдейската княгиня.
— Всичко това може би е сън.
Само че малко кошмарен сън, помисли си той.
Вивиан се умълча, отпусната със затворени очи на повърхността.
— Съвсем близо сме — промълви след малко.
— По-близо, отколкото изобщо предполагах, че ще стигнем.
— Смяташ ли, че Мириам ще ни помогне?
— Тя мисли по въпроса.
— Благодаря ти, че остана с нас — след кратко мълчание каза Вивиан.
Франк не отговори.
— Можеше да си тръгнеш. Нямаше да те обвинявам.
— От това ще излезе страхотен репортаж.
Вратата се отвори.
— Опа… извинявам се — възкликна Меркадо, после попита: — Нещо против да се включа и аз?
Вивиан не каза нищо, но Пърсел отвърна:
— Не ще и питане. Нали сме приятели!
45.
Освежени след съвместната баня, Пърсел, Вивиан и Меркадо се присъединиха към княгинята и полковника във вътрешния двор. Вивиан носеше най-хубавите си зелено-кафяви панталони и зелена тениска, а двамата господа бяха облечени в дрехи за джунглата.
Слънцето залязваше и се спускаше приятно прохладна вечер. Виолетовото африканско небе над палмите изглеждаше великолепно, помисли си Пърсел, и ако узито на полковник Ган не лежеше на масата, можеше да си представи, че е на друго място.
Полковник сър Едмънд Ган беше сменил туземното си одеяние със зелено-кафява униформа, макар че продължаваше да е със същите сандали.
Княгиня Мириам носеше лилава вечерна шама, поръбена с лъвска грива, императорския символ на стара Етиопия.
Напитките се свеждаха до джин „Будълс“, половин бутилка, която полковникът пазел за специални случаи, а този бил точно такъв — което достави удоволствие на Хенри. Джинът можеше да се пие със или без плодов сок.
Разговорът се въртеше главно около преселението на фалашите и положението в района.
— Армията на Гетачу контролира областта на Гондар и планината Симиен — обясни Ган. — В джунглите из тукашните южни земи, които са почти необитаеми, действат контрареволюционери и останки от роялистките сили. Тези две организации имат различни цели. Едните искат изборна власт, а другите — връщане на абсолютната монархия. Аз се опитвам да ги накарам да се обединят, за да се отърват от марксистите. Обясних и на двете страни, че във Великобритания имаме и монарх, и парламент. Тази концепция обаче им е непонятна.