Франк хвана фотографката за ръка и двамата се запровираха между редиците бинтовани мъже, които лежаха голи върху тъмни одеяла. По лицата им бяха накацали грамадни мухи и Вивиан притисна с длан устата и носа си, докато въртеше глава в сумрака, за да открие Меркадо и Ган.
Д-р Мато ги забеляза, смъкна маската си, каза нещо на италиански на Вивиан, след което се върна към пациента си.
— Отвели са Хенри и полковника още щом доктор Мато позволил да ги преместят — каза тя на Пърсел. — Поставили са ги под арест.
— Това вече ни е известно. Къде са ги отвели?
— На петстотин метра на изток имало parata militare… плац, където държат пленниците.
Той отново я хвана за ръка и бързо я изведе от лазарета.
Почти пълната луна изгряваше над хълмовете и окъпваше смълчалия се лагер в зловещо сребристо сияние. Стотици огньове вдигаха червени искри, носеше се мирис на горяща слама и сушени говежди изпражнения.
Тръгнаха на изток, като заобикаляха струпалите се около огньовете хора.
Във всички военни лагери, помисли си Пърсел, имаше карцери, където провинилите се войници и престъпници чакаха да ги изправят пред военен съд. Само че тук нямаше по-стабилни постройки от палатките.
Малко по-нататък забеляза друг почти задължителен елемент на военните лагери, за който им беше споменал Гетачу. Дълга опашка войници пушеха и се шегуваха пред голяма палатка, докато чакаха реда си.
— Какво става там? — попита Вивиан.
Пърсел не отговори.
— О… — промълви тя.
След известно време реши, че са пропуснали плаца, и се обади:
— Хайде да попитаме…
— По-добре да не питаме — отсече Пърсел.
Наближиха голям дол с амфитеатрална форма. В единия му край имаше дъсчен подиум и Франк разбра, че това е плацът, на който генерал Гетачу и неговите офицери държат речи пред войниците си.
Пред подиума бяха забити стълбове. Такива имаше в много военни лагери в Третия свят — позорни стълбове, на които бичуваха или оковаваха войници, за да ги накажат и унизят пред другарите им. Край един от тях Франк забеляза движение и каза:
— Ей там. — И посочи.
Забързаха към подиума и когато го наближиха, видяха трима мъже, провесени за китките на съседни стълбове.
Меркадо и Ган още бяха с дрехите си, само че бяха боси. Третият, гол етиопец, изпаднал в безсъзнание, висеше между двамата европейци.
Вивиан се втурна към възрастния кореспондент и го прегърна. Той също изглеждаше в несвяст — или мъртъв, — но Пърсел забеляза, че гърдите му се надигат и спускат.
— Хенри… събуди се — изхлипа фотографката. — Хенри!
Меркадо отвори очи и я погледна. Тя се надигна на пръсти и го целуна по бузите.
Оковите на китките на пленниците бяха заключени с вериги за железни пръстени, забити за стълбовете.
Франк погледна етиопеца. Лицето му беше подуто и покрито с мехури. По тъмната му кожа имаше следи от бичуване.
Меркадо дойде на себе си и разтърси глава. Вивиан притисна лице към гърдите му и заплака.
Пърсел отиде при Ган.
— Много се радвам да видя, че с госпожица Смит сте добре и сте свободни — каза полковникът.
Франк се позасрами от късмета си, ала положението лесно можеше да се промени.
— Разговарях с Гетачу и има шанс… — започна той, въпреки че не му се щеше да дава измамни надежди на окован и осъден на смърт човек.
— Гетачу се гаври с жертвите си. Спестете си усилията.
— Искате ли да ви донеса нещо?
— Доктор Мато ни нахрани и ни закрепи достатъчно, за да ни оставят да висим тук до разсъмване — отвърна полковникът. — Така ще мога без чужда помощ да отида на собствената си екзекуция.
Франк мълчеше. Нямаше какво да каже.
— Просто се опитайте да убедите Гетачу да го направи бързо и чисто с наказателен взвод — прибави британецът.
— Той каза, че ви уважавал като войник.
— Не мога да му отговоря със същото. Обаче ще му повярвам и ще очаквам просто да ме разстреля.
Пърсел кимна и каза:
— Ще останем при вас през нощта.
— Добре. Има предостатъчно свободни стълбове.
Въпреки обстоятелствата журналистът се усмихна на черния хумор. Огледа оковите на китките на Ган. Бяха заключени с катинар, както и веригата за желязната халка. Ако намереше с какво да отключи катинарите, можеше да освободи пленниците и да избягат.
Ган проследи погледа му и каза:
— Тук няма охрана, но ако погледнете надясно, ще видите вишка.
— Ясно… може би, след като залезе луната. — Пърсел си помисли дали да не му каже, че доскорошният му шеф, княз Иясу, е заловен и вече не е нито княз, нито мъж. Тази информация обаче с нищо нямаше да помогне на полковника, нито щеше да го обнадежди. — Ще ви оставя за малко.