Поръча си още едно вино и се загледа в отраженията на клиентите в огледалото на бара. От Етиопия се изливаше огромен човешки поток, особено предприемачи и специалисти, както и старата аристокрация, успяла да избегне бесилките и разстрелите, и коптски и католически духовници, които се чувстваха застрашени от безбожните революционери. Повтаряше се историята от френската и руската революция — изолираният управляващ елит беше изгубил връзка с народа и действителността, затова народът стоварваше тази действителност върху дворците и черквите. Установеният от три хилядолетия ред се сгромолясваше и по тази причина всеки можеше да отмъкне Светия Граал.
Беше само въпрос на време, помисли си той, докато революционерите открият черния манастир. Нищо не можеше вечно да остане скрито, макар Франк да знаеше, че изчезналите градове на маите са останали скрити стотици години в джунгли, далеч по-скромни от етиопските.
Ала Пърсел бе сигурен, че който и да намери манастира, Светият Граал или там каквото се пазеше зад черните стени, ще изчезне още преди първите натрапници да проникнат вътре. И все пак…
Извади бронзовия бокал от джоба на шлифера си и го заразглежда.
Италианският собственик също му обърна внимание, после кимна към клиентелата си и каза на английски:
— Етиопски боклук.
— Това е Светият Граал — осведоми го Франк, понеже не искаше човекът да го смята за лековерен турист.
Собственикът се засмя.
— Колко платихте за него?
— Двайсет хиляди.
— Много е. Десет.
— Тази чаша може да превръща вино в Христовата кръв.
Италианецът отново се засмя.
— Добре де, двайсет бива.
Пърсел остави на бара банкнота от десет хиляди лири, излезе и тръгна към „Етиопия“.
22.
Вивиан и Меркадо седяха в дъното на сумрачния ресторант. Позите им не предполагаха особена близост, но изглеждаха отпуснати, приказваха си и се усмихваха.
Пърсел подмина салонната управителка и се приближи до масата.
— Извинявам се за закъснението.
— Всъщност малко си подранил — отбеляза Хенри.
Пърсел не се ръкува с него и не целуна Вивиан — просто седна, както си беше с шлифера. Меркадо, забеляза той, изглеждаше малко по-наконтен, с черно кожено яке и черна копринена риза.
— Хенри ме въвеждаше в обстановката — осведоми го Вивиан.
— Добре.
На масата имаше бутилка вино и Меркадо наля на Франк, после вдигна чашата си.
— Ad astra per aspera. През трудностите към звездите.
Пърсел се зачуди колко латински наздравици помни по-възрастният му колега.
Чукнаха се и Вивиан предложи:
— За мира и приятелството.
Франк запали цигара и се огледа. Ресторантът като че ли беше украсен с боклуците от одеялата, включително самите одеяла, които висяха по стените. Половината маси бяха свободни и повечето клиенти бяха добре облечени африканци. Каймакът на етиопското общество, помисли си той, изхвърлен на бреговете на Тибър.
Вивиан се опита да съживи разговора.
— Хенри ми разказа за своето проучване във Ватиканския архив.
Пърсел мълчеше.
— Франк не се впечатли особено — осведоми я Меркадо.
Тя зачака отговора на Пърсел и след като не получи такъв, прибави:
— Странно, че не са ви пуснали в Етиопския колеж.
— Ще реша този проблем — увери я Хенри. — Точно такова практическо проучване ще допадне на практичния ум на Франк.
Меркадо и Вивиан продължиха диалога си, както и преди неговата поява, и Пърсел осъзна, че не се държи цивилизовано и изискано, което сигурно доставяше безкрайно удоволствие на по-възрастния журналист. За да избегне по-късни сцени с Вивиан и за да не доставя на Хенри удоволствието да го вижда в такова неловко положение, той каза:
— С Хенри се разбрахме, че макар да не се разбираме за някои неща, се разбираме тримата да се върнем в Етиопия, ако успеем да влезем в страната, и да започнем от там, откъдето тръгнахме, след като погребахме отец Армано.
Вивиан кимна и му напомни:
— Носиш нещо за Хенри.
— Аз ли? А, да… — Той бръкна в джоба на шлифера си и постави бронзовия бокал на масата. Меркадо го вдигна и го разгледа.
— Открихме Светия Граал — заяви Пърсел.
— На една улична сергия край „Термини“ — прибави Вивиан.
Хенри се засмя и обърна бокала наопаки.
— Наистина. Произведен в Йерусалим през десета година след Христа, собственост на Ѝ. Ариматейски.
Вивиан също избухна в смях.