— Добра работа сте свършили — продължи Меркадо. — Сега ние с Франк можем да допишем историята и после всеки да си хване пътя.
Пърсел си помисли, че това би било чудесно, но за да не допусне ледът да замръзне отново, отвърна:
— Сега трябва да проучиш този граал, Хенри.
И тримата се засмяха. Меркадо взе бутилката и наля вино в бронзовия бокал.
— Ще пием от тази чаша и това ще е нашият завет — тържествено произнесе той и подаде бокала на Вивиан, която го вдигна към устните си и отпи, след което го предаде на Пърсел. Накрая Хенри го пресуши. — Бог да благослови пътя ни.
Фотографката се пресегна и стисна ръцете на двамата мъже, макар че Пърсел и Меркадо не се хванаха за ръце. Тя сведе глава.
— Бог да даде покой на отец Армано и всички онези, които страдат и умират в Негово име в Етиопия и по целия свят.
— Амин — завърши Хенри.
Келнерът, висок и мършав чернокож мъж с пъстра шама, видя, че са приключили с молитвата, и се приближи с менюта, но Меркадо се изправи.
— Ще ви оставя да се насладите на прекрасната кухня и на компанията си след толкова дълга раздяла.
— Остани, моля те — насили се да отвърне Франк.
— Да, моля те, остани, Хенри.
— Натрупала ми се е доста работа.
Пърсел също стана и се ръкуваха. Меркадо заобиколи масата, целуна Вивиан по бузата и си тръгна.
Франк седна и сервитьорът им остави две менюта.
— Благодаря ти — каза му Вивиан.
Пърсел се задълбочи в менюто.
— Решихме проблема — осведоми го тя.
— Добре. Надявам се, че обичаш агнешко. Има и риба — казва се „Свети Петрова риба“.
— Той разбира какво и как се е случило, разбира и че с теб се обичаме.
— Добре.
— Ти каза ли му, че се обичаме?
Франк остави менюто.
— Когато разговарях с него, не знаех дали се обичаме.
— Е, вече знаеш.
— Да. — Той я погледна. — Един съвет, Вивиан. Хенри Меркадо е чаровен мошеник. Освен това е манипулатор и измамник. Не ме разбирай погрешно — прибави. — Хенри ми харесва. Но трябва да го държим под око.
Тя се замисли.
— Той не се опита да ме… съблазни пак.
— Ако можеше, щеше да го направи. Само че имам предвид съдружието ни с него. — Франк кимна към бокала. — Нашият нов завет.
Вивиан помълча няколко секунди, после проницателно отбеляза:
— Аз му бях лесна плячка. Според мен той разбира, че в теб е срещнал достоен съперник.
Самият Пърсел не би могъл да го изрази по-добре. Усмихна ѝ се.
— Аз пък срещнах достоен съперник в тебе.
— Ти просто нямаше шанс, Франк.
— Така е, нямах.
Тя напълни бокала с вино и му го подаде. Пърсел отпи и ѝ го върна.
— Ако вярваш в любовта, вярваш в Бог — каза Вивиан.
Къде беше чувал същото?
23.
През следващите няколко дни не се видяха с Хенри, но той или негов куриер им остави плик, в който бяха отчасти попълнените им молби за визи — само трябваше да въведат паспортните си данни и да се подпишат. В плика имаше и бележка от него: „При първа възможност ги подайте лично в етиопското посолство и стискайте палци“.
На другата сутрин Пърсел и Вивиан отидоха в посолството и половин час чакаха консулския служител, който приличаше на роднина на генерал Гетачу. Дипломатите на стария режим бяха уволнени, естествено, и несъмнено бяха предпочели да не се завърнат в родината си, където най-вероятно ги очакваше разстрел, затова сигурно бяха останали в Рим и киснеха с други свои сънародници в „Етиопия“. Колониалните връзки между двете страни не бяха здрави, но съществуваха, както се беше убедил Франк край „Термини“, и той предполагаше, че когато революцията загрубее още повече, в Италия ще се появят и по-високопоставени бежанци. Междувременно обаче трябваше да се изправи пред неприятния консул, който не знаеше английски и разговаряше с Вивиан на лош италиански. Тя беше запазила самообладание и се усмихваше. Онзи явно не вярваше, че някой има желание да посети Народната република със законни намерения, и имаше право. Взе паспортите им и ги информира, че щели да им ги върнат след около седмица на работното място, с други думи в „Л’Осерваторе Романо“, със или без визи. Освен това им взе по сто хиляди лири за експресна обработка.
В превод на Вивиан прощалният му съвет гласеше: „Ако ви откажат визи, не кандидатствайте повече. Ако ви приемат като журналисти, трябва да се въздържате от всякакви други дейности в Етиопия“.
Тя го увери, че разбират, и му пожела приятен ден.
През следващите дни преди Коледа разглеждаха града. Вивиан каза, че е била два пъти в Рим на ученически екскурзии, но не го познавала като възрастна, затова Пърсел ѝ го показа през нощта, включително Трастевере и Виа Венето. Там се намираше „Екселсиор“, където живееше и сигурно пиеше Хенри. Не влязоха в бара на хотела, но той я заведе в „Харис“ и след като изпиха по едно, ѝ разказа, че е намерил Меркадо там.