— Благодаря, че си го направил.
— Нали ти го искаше?
— Беше ли… неловко?
— Да, обаче преминахме към по-важни въпроси.
— Знаех, че и двамата ще се държите като зрели хора.
— Не съм ти обещавал такова нещо.
Тя се усмихна, наведе се и го целуна.
— Bellissimo — отбеляза мазният барман.
През деня обикаляха из града и Франк ѝ показа някои по-далечни места, например параклиса „Quo vadis“. Вивиан се заинтригува от стъпката на Христос върху павето.
— Това би могло да е истинско — заяви тя.
— Не се знае.
След един телефонен разговор с Хенри имената на двамата се появиха в списъка на посетителите на Порта Санта Роза и те се разходиха из Ватикана. Пърсел ѝ показа сградата, в която работеше Меркадо, както и Етиопския колеж, в който влизаха и излизаха монаси и семинаристи в черни раса.
— Ще ме пуснат ли вътре? — поинтересува се Вивиан.
— Основателен въпрос. Съмнявам се, че семинарията е смесена, но ще опитаме.
— Ще облека твоя шлифер.
— Те само са девствени, Вивиан, не са слепи.
Хенри им беше осигурил пропуски за полунощната меса на Бъдни вечер в „Св. Петър“ и тримата се срещнаха в единайсет на Порта Санта Роза, откъдето отидоха в базиликата, без да се блъскат сред тълпите на Пиаца Сан Пиетро. Пърсел реши, че службата е също като по телевизията — веднъж я беше гледал в един нюйоркски бар.
Както се очакваше, Вивиан се трогна от зрелищността и папското слово, както и от съобщението на папата, че 1975-а ще е Юбилейна година. Великолепието на католическата меса впечатли и Франк, въпреки че не знаеше нито италиански, нито латински. Зачуди се дали ще поставят Светия Граал на олтара в базиликата, или ще го приберат във Ватиканския музей. Залагаше на олтара и може би щеше да включи такова условие в сделката. Усмихна се на нелепите си мисли и Вивиан му прошепна:
— Приятно е да те видя щастлив.
Хенри им беше направил резервация за късна вечеря в еврейското гето.
— Тази вечер в Рим не е отворено нищо друго — обясни им.
Нямаше и таксита и обществен транспорт, затова отидоха пеш покрай Тибър и влязоха във „Векия Рома“ на Пиаца ди Кампители.
В ресторанта имаше места само за правостоящи, но салонната управителка ги настани веднага и Хенри им призна:
— Обещах им хвалебствен отзив в „Л’Осерваторе Романо“.
— Пишеш отзиви за ресторанти? — учуди се Вивиан.
— Не. А вестникът изобщо няма такава рубрика.
Вивиан и Пърсел се спогледаха.
— Червено или бяло? — попита Меркадо.
— И двете — отвърна Франк. Огледа фреските по стените и не забеляза нищо, което да му прилича на еврейско. Всъщност имаше коледна украса.
— В това гето живеят евреи още отпреди Христа и бих казал, че са по-истински римляни от римляните — отбеляза Хенри. — Сигурен съм, че Петър и Павел са се утешавали тук сред своите сънародници.
— Удивително — рече Вивиан.
Донесоха виното и Меркадо вдигна наздравица.
— Весела Коледа!
— И щастлива, здрава и мирна Нова година! — прибави Вивиан.
Пърсел не смяташе, че непосредствените им планове за новата година могат да се характеризират така, затова предложи:
— За едно безопасно и успешно пътуване!
— И ти благодарим за тази нощ — каза Вивиан на по-възрастния журналист.
— Ще си поделим сметката — заяви Франк.
— Не, не — възрази Меркадо. — Това е моят коледен подарък за вас двамата.
— Благодаря — повтори фотографката.
Пърсел забеляза, че на масата има прибори за четирима, и се зачуди дали няма да се появи приятелката на Хенри, ала не попита. Въпросът обаче повдигна самият Меркадо.
— Имам една стара приятелка в Рим, Джийн, за която съм споменавал на Франк, но тя няма да може да се присъедини към нас.
Франк се съмняваше, че жената се казва така, и погледна Хенри, който му се усмихна. „Гад такъв!“
— Много бихме искали да се запознаем с нея — каза Вивиан.
Прегледаха менюто и фотографката се изненада от традиционно италианската кухня, обаче Меркадо я увери, че имало тънки разлики, и предложи да поръча за всички, както и направи. Продължи да е център на вниманието до края на вечерята и ако не беше убеден в противното, Пърсел щеше да си помисли, че Хенри се опитва отново да завърти главата на Вивиан, която отлично балансираше и обръщаше еднакво внимание както на своя домакин и бивш любовник, така и на новото си гадже.
Тръгнаха си от ресторанта към три през нощта и Меркадо ги изпрати донякъде, после продължи към „Екселсиор“.
Пърсел и Вивиан тръгнаха ръка за ръка по смълчаните улици.